През последните години все повече хора осъзнават връзката между храненето и здравето и започват да променят хранителните си навици. Преминаването от индустриална (рафинирана) към истинска, чиста и пълноценна храна може да има невероятен положителен ефект върху здравето, фигурата и самочувствието. Някои хора успяват да се излекуват от сериозни хронични заболявания, други да постигнат желаните килограми, да подобрят състоянието на кожата си, да преодолеят трудностите при зачеване и т.н.

Има обаче една група хора, при които преминаването към здравословно хранене не постига очаквания резултат или поне не изцяло. При тези хора различните симптоми на стомашно-чревен дискомфорт се запазват, излишните мазнини в областта на ханша и корема упорито отказват да се стопят, симптомите на ПМС и променливо настроение са все така редовни, а честото желание за сладко – неконтролируемо.

Защо става така?

Причината пълноценното хранене да не води до желаните резултати обикновено се крие в сериозен хормонален дисбаланс, който подкопава възстановителните сили на организма. Най-често в тези случаи става въпрос за изтощени надбъбречни жлези и свръхпроизводство на кортизол.

Надбъбречните жлези са ендокринни жлези с големината на орех разположени над двата бъбрека. Сред многото им функции е производството на стресогенните хормони адреналин и кортизол. Умереният синтез на тези хормони е необходим за тялото, за да ни поддържа бдителни и способни да се защитим в случай на опасност. Когато функционира правилно кортизолът регулира определен ритъм в организма ни: имаме повече енергия сутрин и в първата част от деня, постепенно енергията спада към края на деня, а ниските нива на кортизол нощем гарантират спокоен и възстановителен сън.

При системен и продължителен стрес обаче този здравословен ритъм се нарушава и надбъбречните жлези започват да поддържат високи нива на кортизол, което може сериозно да изтощи организма и да предизвика множество нежелани физиологични промени.

Ето някои симптоми, които изпитват хората с изтощени надбъбречни жлези и свръх-произвидство на кортизол:

• липса на енергия сутрин – неспособност да започнеш активно деня без чаша кафе
• спад на енергията в ранния следобед и отново нужда от кафе или нещо сладко
• прилив на енергия вечер след 21:00ч
• събуждане към 2-3 часа през нощта и трудно повторно заспиване
• често желание за сладко
• качване и задържане на мазнини в областта на ханша и корема
• високо (или ниско) кръвно налягане
• трудна концентрация и слаба памет
• преждевременно остаряване (образувне на бръчки, побеляване на косата)
• липса на креативност
• усещане за постоянен недостиг (на пари, на време, на внимание, на признание, на любов и т.н.)
• ниско либидо и липса на сексуално желание

Ако отбелязахте наум поне три от тези симптоми, то вие със сигурност имате изтощени надбъбречни жлези. Според проучванията, най-често това състояние засяга хората между 30 и 40 години, когато животът на много хора се превръща във въртележка от множество вътрешни и външно наложени задължения: да изградя кариера, да имам висок доход, да създам дом и семейство, да бъда добър родител, да се развивам, да се доказвам, да изглеждам добре и т.н. и т.н. Според някои статистики най-засегнати от стреса през този период са работещите майки – на работното си място те синтезират 2 пъти повече кортизол отколкото колегите си мъже, но когото се приберат вкъщи и поемат грижата за домакинството и децата, това количество се увеличава още повече.

Сред най-негативните последици от свръх-стреса са преждевременното остаряване и натрупването на опасната висцеларна мастна тъкан. И двете са резултат от завишените нива на кортизол в организма.

Нашите ДНК клетки съдържат т.нар. теломери – окончания на спиралите, които подобно на капчките на връзките за обувки, пречат на връзките да се развързат. Колкото по-дълги и здрави са теломерите, толкова по-добре се съхранява и възстановява ДНК клетката, съответно човек изглежда и се чувства по-млад. Теломерите са най-добрият индикатор за биологичната спрямо хронологичната ни възраст. При хората под стрес обаче теломерите са изключително скъсени и това обяснява преждевременното остаряване, което често не отговаря на хронологичната възраст.

Освен че остарява, стресираният организъм не може пълноценно да усвоява храната си и да я превръща в енергия. Вместо това, я натрупва под формата на мастна тъкан. Тъй като в областта на ханша и корема има 20% повече рецептори на кортизол, именно там се натрупват и най-много мазнини. В същото време организмът, който продължава да се нуждае от енергия, подава сигнали за глад (при това глад за бързи въглехидратни храни т.е. сладко) и така се създава порочен омагьосан кръг.

Изходът от този кръг минава през балансиране на надбъбречните жлези и възстановяване на оптималния цикъл за синтез на кортизол. Това може да стане с комбинация от промени – в начина на хранене, на движение, на сън и почивка, и най-вече в начина на мислене.

Техниките за тези промени бяха тема на уебинара ми “Моето тяло – извор на енергия” , който се състоя на 19 май, а също така ще бъдат и част от темите на ритрийта по женски в Банско на 12 -14 юни. Все още имате възможност да се присъедините към групата ни за ритрийта и да изживеете 3 невероятно зареждащи и вдъхновяващи дни!

А следващата ми публикация ще бъде посветена на това кои малки, но съществени промени в ежедневието и особено в храненето ни помагат за балансиране на стресогенните хормони и регулиране на дейността на надбъбречните жлези.

Познавате ли онова чувство сутрин, когато имате усещане, че не можете да станете от леглото, и че единственото средство да започнете да функционирате е чаша кафе? Или онова чувство в ранния следобeд, когато клепачите ви натежават, тялото ви се отпуска и усещате, че всеки момент ще заспите? Продуктивността ви спада до нула, а желанието за чаша кафе или нещо сладко, става неудържимо.

Аз го познавам. Помня това усещане още от студентските си години, когато заспивах над учебници по икономика, но знаех, че искам да уча друго. Помня го и от времето след това, когато работех за една голяма корпорация, но знаех, че искам да правя друго. Познавам го и от времето, когато започнах да уча нутриционистика, докато все още работех за въпросната корпорация. Вече учех точно това, което исках, но след като няколко години едновременно учих и работих, лишавах се от сън и свободно време, а след това със същата скорост и ентусиазъм започнах да практикувам, станах майка и продължих да добавям нови задачи и отговорности в ежедневието си, стигнах до състоянието wired-and-tired, за което ви разказах в предишната публикация.

Wired-and-tired или закачен-и-изморен е една от формите на хроничен стрес, която се характеризира с изтощени надбъбречни жлези и разстроен ритъм на синтез на стресогенния хормон кортизол. Преди да продължите нататък, прочетете предишната ми публикация.

Когато към следобедния ми спад на енергия се прибавиха безпричинна раздразнителност, нисък праг на търпимост и преждевременно появили се бръчки, разбрах, че нещо не е наред и започнах да търся причината. Така стигнах до идеята за ролята на надбъбречните жлези и хормоналния баланс в модела на цялостния ни здравословен баланс.

Оказа се, че около 70-80% от модерните хора, които съчетават поне 2 от следните дейности – учене, работа, личностно развитие, собствен бизнес, създаване на семейство и/или дом, грижа за възрастни родители, страдат от подобен дисбаланс. Процентът е още по-висок при работещите майки, които според много проучвания са най-сериозно изложени на негативните ефекти от стреса.

За жалост повечето конвенционални лекари не биха призанли подобно състояние за здравословен проблем. Ако все пак го направят, то ще е за да ви изпишат успокоителни, които само биха влошили нещата.

Хубавото е, че освен конвенционалните, има вече и функционални лекари, които не подтискат симптома, а търсят причината. Именно от тези лекари се уча, за да помагам на себе си и на хората, с които работя, защото освен за функционална медицина, вече говорим и за функционална нутриционистика. Това е онзи подход към храненето, който не предписва готови модели от типа “яж само сурова храна и ще се излекуваш от всичко” или “премини на високо-мазнинна диета и ще стабилизираш теглото си”, а търси какво е причинило дисбаланса и какви промени в храненето и в начина на живот могат да помогнат за възстановяването на здравето.

И така, онова което ми помогна да преодолея състоянието wired-and-tired бяха книгите и семинарите на функционалистите д-р Сара Готфрийд, д-р Алън Крисчънсън, д-р Майк Хайман, Марсел Пик, Самър Бок и много други.

Промених доста неща в начина си на хранене, на сън и почивка, но най-вече в начина си на мислене. Някои от тези промени, споделям в следващите редове. Други ще бъдат теми на следващи публикации, семинари и уебинари. Темата е дълга и не може да бъде изчерпана с една статия. Освен това, когато човек е в състояние на хроничен стрес, въвеждането на голям брой паралелни промени в начина на живот, само влошават това състояние. Затова, започнете с няколко промени, придържайте се към тях и постепенно надграждайте.

Ето как можете да поставите началото:

• започнете да си лягате по-рано и да ставате по-рано. Сънят преди полунощ е два пъти по-възстановителен от този след 12-я час
• избягвайте работа на компютър, четене на електронно устройство или гледане на телевизия поне час преди лягане – светещият екран пречи на отпускането и на настройването за пълноценен сън
• спортувайте в първата част от деня – много хора имат навик да ходят на фитнес или на час по аеробика след работа вечер. Това не само че става причина да отлагате вечерята си и да се храните много късно, но допълнително качва енергията ви вечер, когато тя трябва постепенно да намалее, за да се отпуснете и подготвите за сън
• задължително закусвайте и то в рамките на час след ставане сутрин – така ще събудите метаболизма си и ще му зададете тон за деня. Не всички закуски са еднакви и когато става въпрос за изтощени надбъбречни жлези, е много важно закуската ви да бъде протеинова. Това може да бъде остатък от вечерята предишния ден или бърканни яйца със зеленчуци или чаша протеинов шейк. Примерна рецепта по-долу.
• добавяйте протеинов компонент към всяко хранене, за да стабилизирате кръвната си захар, която много често е нестабилна при хората, страдащи от хронична умора и стрес. Пълноценни протеини съдържат животинските продукти (яйца, риба, месо), растителните продукти (киноа, соя), както и комбинациите от зърнени и бобови култури, зърнени и ядки, бобoви и ядки.

Въведете само тези промени за един месец и вижте как ще се отразят на енергията, настроението, апетита, теглото и самочувствието ви!

В следващата ми публикация ще ви дам идея с какво можете да заместите кафето, ако все пак желанието ви за чаша стимулираща напитка е твърде силно. Ще продължа поредицата от статии по темата и с обяснение за разликата между стреса при мъжете и жените и как ние жените да подобрим механизмите си за справяне със стреса.

Напомням ви също, че още 2 седмици ще тече записването за семинара ми в Банско, където ще отделим специално внимание на всички теми стрес и енергия в комбинация с много практики, насоки за хранене и дегустация на приготвени на място храни и напитки.

Сутрешен протеинов шейк

Продукти:

• 1 малък банан, предварително нарязан на парчета и оставен за няколко часа в камерата
• 1/2 авокадо
• 1 чаша горски плодове
• 1 шайба (около 1 см) пресен джинджифил
• 2 с.л. чия, предварително накиснати за поне 20 мин във вода
• 2 ч.л. конопен протеин (или друг растителен протеин)
• 1 чаша растително мляко (бадемово, оризово)

Приготвяне:
Смесете всички продукти в каната на блендера и разбийте до получаване на гладка смес. Изпийте веднага.

Все повече осъзнаваме и приемаме, че храната не е просто съвкупност от калории. Не е дори комбинация от макро и микронютриенти. Храната е преди всичко информация, а всяка информация може да носи както положителен, така и отрицателен знак. Храната помни – как е отглеждана, какви грижи са полагани за нея, с какво е третирана, през какво е преминала преди да достигне до нас. Храната помни и разказва всичко това на нашите клетки.

Как мислите, какво може да разкаже храната, купена от голям супермаркет? И дали вашите клетки биха искали да чуят тази история? Едва ли!

Ето защо напоследък пазарувам почти изцяло от малки производители и стопанства; от хора, които познавам и им се доверявам. Ето защо всяка събота със семейството ми посещаваме фермерския пазар в София и особено през този сезон пазаруваме голяма част от продуктите за седмицата именно от там.

Разходката до фермерския пазар не е като анонимното посещение в неоново осветен супермаркет. На пазара е пъстро, шумно и пълно с живот. Там се срещаш не просто с търговци, а с приятели. Те те познават. Помнят какво си си купил миналата седмица, предлагат ти да опиташ продуктите им, очакват те, разговарят с теб. И ти се връщаш отново – както заради храната, така и заради отношението!

А храната, да, тази храна разказва едни различни истории… Истории, които тялото ни иска да чуе. Истории за слънце, за свеж въздух, за ароматна почва, за грижовни човешки ръце; за букетче мащерка, завързано с канап; за крехки салатки, набрани рано сутринта; за вкусове, цветове и аромати…

Вчера от пазара се прибрахме с две големи торби зеленолистни зеленчуци – бейби марули, кейл и спанак; с пресен грах на шушулки, който тази сутрин чистихме заедно с 2-годишната ми дъщеря; с пресни патешки яйца; ягоди и череши; свежи билки и прясно козе мляко, което в момента ферментирам с кефирени зърна.

А закуската ни тази сутрин беше черешов пай с домашно приготвена рикота от козе мляко. Рикота приготвям по начина, описан в тази публикация. Ако я оставите да се изцежда около час, получавате меко крем-сирене за мазане (количество около 400 гр от 1 л мляко); ако я оставите да се изцежда цяла нощ, ще получите суха рикота, подходящи за печива като този пай (количество около 200 гр от 1 л мляко).

Рецептата за черешов пай е адаптирана от книгата The Vibrant Table на Anya Kassoff, създател на популярния сайт Golubka. Паят може да се приготви и с готова рикота, както и с други плодове освен с череши.

Черешов пай с домашна рикота

Продукти:

• 1 ябълка, обелена и нарязана на кубчета
• 1 чаша обезкостени череши
• 1/2 чаша цели череши (по желание)
• 200 гр домашна рикота
• 200 гр бадемово брашно (или бадемов пулп, получен от правене на бадемово мляко)
• 1/3 чаша (75 мл) бадемово мляко
• 2 яйца
• 2 с.л. кокосова захар (или кафява захар)*
• 1 с.л. кокосово масло и допълнително за намазване на тавата
• 1 ч.л. канела
• 1 пръчка ванилия

Приготвяне:
Загрейте фурната на 200 градуса и пригответе керамична тава (приблизително 25 х 15 см) или няколко керамични мини – форми за пай като тези от снимките.
Смесете яйцето, захарта, бадемовото мляко, кокосовото масло, канелата и ванилията и разбийте с телена бъркалка или миксирайте в блендер.
Прибавете към тази смес рикотата и бадемовия пулп и разбъркайте.
Внимателно изсипете в сместа нарязаните ябълки и обезкостените череши.
Излейте смета в приготвената тава и загладете повърхността й с лъжица. Останалите череши може да подредите в тавата цели, като при сервирането не забравяте да напомните, че имат костилки.
Печете 30 минути или докато повърхността добие златист цвят.
Сервирайте с чаша хубав чай или ароматно кафе.

* Приготвям сладкиши изключително рядко – не повече от веднъж в месеца и дори в тези случаи се стремя да добавям изключително малко количество захар. В оригиналната рецепта захарта е 4 лъжици. Аз сложих 2 и дори така за мен е достатъчно сладко, защото колкото по-малко захар консумираш, толкова по-силно усещаш вкуса й. Кокосовата захар е сред подсладителите с най-нисък гликемичен индекс и макар търговците да я рекламират като здравословна, аз доста по-обективно бих казала, че поне е по-малко вредна от тръстиковата захар.

Една от вечните теми с много “за” и “против” е темата за кафето. Едни го обявяват за пристрастяваща напитка, която възбужда нервите, вреди на хормоналния баланс, увеличава киселинността на организма, а други го считат за антиоксидант, който намалява риска от деменция, Алцхаймер и някои видове рак.

След всичко изчетено по темата кафе, аз по-скоро съм склонна да се съглася с първите -поне що се отнася до прекомерната консумация на кафе (повече от едно на ден и всеки ден). Истината е, че обожавам вкуса на кафето и в живота си съм имала периоди, когато прекалявах с него.

Промених това с прекаляването, но любовта към кафето си остана. Правила съм дълги периоди без изобщо да пия кафе, за да изчистя организма си от него, а днес – посягам към кафявата напитка от време на време, за удоволствието от вкуса, аромата и ритуала, но не и заради събуждащите (или по-точно възбуждащите!) му свойства.

И все пак като всеки активен човек и аз имам своите моменти на енергиен спад, когато ми се иска да изпия нещо ободряващо. Първото нещо, към което посягам в такива моменти е вода. Дехидратацията намалява концентрацията и причинява умора. Така че, ако внезапно усетите енергиен спад през деня, уверете се първо, че не сте жадни!

Ако водата не помогне, имам 3 други изпитани рецепти за ободряващи напитки, които за разлика от кафето, имат сериозни основания да претендират за здравословни ползи. Днес ви представям тези напитки и как да си ги приготвите.

Комбуча
Комбуча е естествено ферментирала жива напитка, която се прави чрез заквасване на подсладен зелен чай с чаената гъба Комбуча. Гъбата е колония от млечно-кисели бактерии и дрожди, която в процеса на ферментация създава полезна среда, богата на активни ензими, дрожди, пробиотични бактерии и витамини от групата Б.

Комбуча доказано подобрява храносмилането, перисталтиката на червата и работата на черния дроб. Има лек лаксативен и много мощен изчистващ ефект. Като всяка пробиотична храна подпомага пълноценното усвояване на хранителни вещества.

За първи път опитах комбуча миналото лято и се влюбих в щипещите балончета. Ободряващият ефект на напитката се дължи на зеления чай, от който се прави. Комбуча може да си направите в домашни условия, като се снабдите с гъба комбуча и следвате указанията от поста на Надя Петрова. Аз лично все още не съм експериментирала с домашно производство и си купувам готова комбуча. В момента опитите ми за успешна ферментация са съсредоточени в правенето на домашен кефир от сурово козе мляко.

Шоколад с мака
Класическа комбинация от две зареждащи съставки, комбинирани в шоколад – какво може да бъде по-добро? Едва ли има смисъл да ви убеждавам в ползите от качественото сурово какао – силен антиоксидант, богат на минерали, който дава енергия, без да предизвиква нервна превъзбуда.
Все по-голяма популярност през последните години доби и маката, известна като суперхрана и естествен афродизиак. Маката е преди всичко адаптоген, което означава, че има способност да балансира и стабилизира хормоните, сърдечно-съдовата система и мускулатурата. Повишава енергията, издържливостта, притокът на кислород в кръвта, поддържа надбъбречните жлези и щитовидната жлеза, подобрява настроението.

Домашният шоколад с мака е най-лесното нещо, което можете да си приготвите, ако усетите спад на енергията през деня. Смесете 3 ч.л. какао с 1 ч.л. мака; добавете 1 ч.л. мед, 2 ч.л. кокосово масло, 1/4 ч.л канела и зърната на една шушулка ванилия и разбъркайте. Получава се гъст шоколадов крем, който можете да хапнете с лъжица. Другият вариант е да смесите крема със 150-200 мл бадемово или друго мляко и да миксирате в блендер до получаване на шоколадов шейк като този на снимките.

Матча лате
Зеленият чай матча се прави от ръчно набрани, изсушени и стрити на прах чаени листа. Така, когато пием чай матча, поглъщаме целите листа, а не само запарката от тях като при стандартен чай. Всички знаем, че зеленият чай е богат н антиоксиданти, но за сравнение – количеството антиоксиднати в една чаша чай матча се равнява на количеството в 10 чаши обикновен зелен чай.
Анитоксидантите са една от най-мощните защити на тялото ни срещу свободни радикали, болетотворни агенти и стареене. С други думи, колкото повече антиоксиднати поемаме, толкова по-добре е защитено тялото ни.

В допълнение към полезните му свойства, чаят матча дава енергия и повишава физическата издържливост. Това обаче според редица изследвания не се дължи на кофеина в него, а на комбинацията от естествените му свойства.

Любимият начин за пиене на матча е под формата на матча лате. Правенето на този коктейл от чай и мляко може да бъде превърнат в истински ритуал като поднасянето на японски чай – подходяща температура, внимателно разбъркване, смесване и т.н.

Аз като една практична и не винаги разполагаща с време жена, значително съкращавам процеса като използвам хитри домакински уреди. Най-често приготвям чая по един от следните 2 начина:

1-ви начин. Във висока чаша разтварям 1 ч.л. матча в 100 мл гореща вода (до точка на завиране, но преди да заври). Разбърквам с лъжица, докато листата се разтворят. В отделна чаша наливам 150 бадемово или оризово мляко, добавям няколко капки мед и с помощта на уред за фрапе го разпенвам. След това изливам млякото към чашата с чая.

2-ри начин. Смесвам всички продукти в блендер, добавям 1 ч. лъжичка кокосово масло и включвам уреда за 30 секунди. Именно за новия блендер ще ви разкажа в следващия пост!

Сега ви оставям с тези ободряващи напитки и датите на следващите събития, които организирам:

• женски ритрийт в Банско 12-14 юни – групата е почти пълна; последни записвания до края на седмицата или до изчерпване на местата
• уебинар “Аз съм това, което усвоявам” на 25 юни от 19:00ч – за повече информация и записване, вижте тук
• уебинар “Глутенът – всичко, което трябва да знаем” на 7 юли от 19:00ч – за повече информация и записване, вижте тук; уебинарът е особено подходящ за бъдещи родители, както и за семейства с деца, проявяващи чувствителност към глутен

Няма как в един сайт за здравословно хранене и начин на живо да не стане въпрос и за спорта. По-точно за нуждата ни от двигателна активност, тонус, ускоряването на метаболизма, оформянето на тялото и освобождаването от стреса. Защото всичко това ни дава движението!
Убедена съм, че повечето от вас знаят, че науката отдавна отхвърли старата парадигма за отрицателния калориен баланс като подход за отслабване. Моделът яж по-малко и спортувай повече, за да гориш от повече калории, отколкото приемаш, не работи за много хора! Не работи за хората с хранителни алергии, с хормонален дисбаланс, с нарушен чревен микробиом и за много други.

С което обаче изобщо не подценявам ролята и необходимостта от спорт и движение в ежедневието ни! Напротив! Ние хората сме родени да се движим, а през последните няколко деситилетия водим изключително заседнал и статичен начин на живот, който неминуемо се отразява негативно върху здравето ни.

Въпреки че начинът ни живот и професиите на много от нас изискват да прекарваме повече часове на едно място, включително пред компютъра, това не бива да е извинение да пренебрегваме изцяло движението. Извинения от типа “нямам време за спорт” или “не обичам да ходя на фитнес” са наистина само извинения, а нешето тяло и нашето здраве нямат нужда от извинения! Те имат нужда от грижа, от любов и от…движение!

Тайната на редовния спорт
Често казвм на клиентите си по повод спорта и движението, че съществуват 3 необходими условия, които човек следва да спази едновременно, за да започне да спортува редовно:

• да превърне спорта в приоритет
• да намери спорт, който наиситна харесва и
• да го практикува редовно поне 2 месеца

Времето е най-ценният ни ресурс. Никой от нас не разполага с достатъчно от него. Но всеки определя как да разпредели наличното. Ако чакате да ви остане свободно време за спорт, определено ще почакате! Много по-реалистично е да заделите нарочно време за спорт! Отбележите си в календара дните и часовете за спорт през седмицата и не позволявайте никой и нищо да измести този ангажимент към самите вас!

Открийте какво ви харесва! Това е изключително важно условие! Спортът трябва да носи удоволствие, а не да се практикува насила! Истината е, че съществуват толкова много възможности и нямате право да кажете “Не обичам да спортувам”, ако не сте пробвали всичките! Фитнес, аеробика, пилатес, плуване, народни танци, латино-танци, зумба, кизомба, спининг, тенис, бели-денсинг, скуош и още и още! Всеки има своите предпочитания. Важно е да откриете вашето!

Когато започнете да практикувате нещо, дори ако то ви харесва, е необходимо време да изградите навик. През този период е важно да бдете упорити и постоянни. Хубавото е, че много скоро настъпва моментът, в който тялото само си иска своята доза спорт. Тогава не е необходимо да се насилвате, а просто да следвате вътрешния си повик!

Моята спортна история
Въпреки че в училище истински мразех часовете по физическо, чувствах се тромава, скована и напълно не на място на игрището, като студентка открих фитнеса и промених отношението си към спорта и към собствената си физичност! Няколко години беше само фитнес, после пробвах различни видове аеробики, танци, плуване, планинарство, езда и йога, и днес все още ми е любопитно да пробвам нови неща.

Спортът, който ми подейства най-пристрастяващо, който трайно оформи тялото ми и който практикувам (с прекъсвания) и до днес е спининг. Повече за него (по възможност съсснимки) ще ви разкажа в отделна публикация.

Днес обаче искам да споделя за една нова моя спортна страст, която както се оказа е и новата мания на американските фитнес-момичета. Това течение е комбинация от балет, пилатес и йога и е известно под името барре (barre).

Какво е барре
Barre-то възниква още през 60-те години на миналия век, когато след една травма на немската балерина Лоте Берк й хрумва да комбинира възстановителната си рехабилитационна практика с ежедневните си балетни тренировки. Комбинацията се оказала толкова успешна, че през 1959 г Лоте отворила студио в дома с в Лондон, което посещавали знаменитости като актрисите Джоан Колинс и Барбара Стрейзанд.

Една от ученичките на Лоте, американката Линда Бах, пренесла стила в САЩ, където през 1971 г отворила в Ню Йорк студио за преподаване на Методът на Лоте Берк. Студиото продължило да съществува до 2005. Междувременно се появил голям брой разновидности на метода, известни под имена като Physique 57, The Bar Method, Core Fusion и други.

Истински бум обаче методът бележи през последните 10 години, когато в САЩ непрекъснато отварят нови студиа за практикуване на Pure Barre или Barre3. Част от тях предлагат и он-лайн уроци, което е отлична възможност за хората като нас – в онази част на света, където барре-то още не е влязло в спортните центрове.

Едно от предимствата на барре-то е, че не се нуждаете от никакво специално оборудване за да го практикувате. Достатъчни са ви стол с висока облегалка, малки гирички и постелка за земя. Това позволява да практикувате барре в собствения си дом – нещо, което аз правя последните няколко месеца. Момичетата, които бяха с мен на женския ритрийт в Банско, миналия уикенд, също опитаха метода и се убедиха в предимствата му!

Защо ни харесва барре?
Има много причини барре да се харесва на жените (да, методът е по-скоро за жени). Редовното му практикуване помага да се стегнат и оформят традиционните проблемни зони при жените – бедра, седалище, корем и ръцете между лакътя и рамото. Въпреки че на пръв поглед барре-то изглежда леко за практикуване, тренировката е сериозно предизвикателство за мускулите, което на свой ред помага за тяхното оформяне и издължаване. Горенето на не малко количество калории в процеса е само допълнителен бонус. По време на тренировка цялото тяло е стегнато и макар да ви се струва, че работите само върху една мускулна група, постигате много по-комплексен ефект! Барето подобрява концентрацията и координацията. То изисква присъствие във момента тук и сега, което си е вид медитация и контрапункт на ежедневния стрес. Не на последно място, барре-то се счита за една от практиките с най-малък риск от травми, което също далеч не е без значение! Може да се практикува дори от майки с малки бебчета.

Ако сте готови да опитате барре, можете да намерите тренировачни сесии с различна продължителност в YouTube и също да разгледате сайта PureBarre. А защо пък да не си пожелаем скоро и в България да има студио за барре!

В предишната публикация си говорехме за честите случаи на алергии при децата и за една от причините – неадресирани чрез диагностика и лечение хранителни алергии при техните родители.

Втората сериозна причина за отключването на детски алергии е неправилното захранване и ранното въвеждане в менюто на храни-алергени.

Както мнозина може би знаят, децата до 2-годишна възраст са с естествено пропускливи черва, което има за цел да улесни директното усвояване на антитела от майчиното мляко. През пропускливата мембрана на червата обаче може да преминат и недобре смлени хранителни протеини и да задвижат поредица от събития, водещи до хранителна алергия . ако сте пропуснали, изгледайте предишното видео за повече информация по темата.

Именно с цел намаляване на този риск, се препоръчва храните с алергиен потенциал да се въведат по-късно при захранването. Обичайните храни-алергени, които всички съветват да не се дават през първата година на бебето са фъстъци, мед, шоколад, яйчен белтък и ракообразни. Ако родителите или по-големи деца в семейството са с хранителни алергии е добре също да се избягват жълтък, домати, цитруси, царевица, мъхести и семкови плодове.

Има обаче 2 други много сериозни алергена, на които считам, че не се обръща нужното внимание, а именно те най-често са основния причинител на т.нар. хранителни алергии от забавен тип. Това са глутен-съдържащите храни (пшеница, ръж, овес и техните производни) и казаин-съдържащите храни (краве мляко, сирене и други млечни продукти). Глутенът и казаинът са два от най-трудно смилаемите белтъка – сериозно предизвикателство за храносмилането дори на здрав възрастен човек.

Въпреки че в България глутен-съдържащи храни се въвеждат в менюто на бебето обичайно преди то да навърши годинка, аз съм на мнение, че за това е редно да се изчака поне до 18 месеца, а най-добре до 24 месеца. Научете защо в следното видео:

Още по темата за захранването с глутен, за проблемите с глутена при по-големи деца и техните родители, за това кога е необходимо глутенът да се спре тотално, кога да се избягва временно и кога само да се ограничи, как може едно семейство с деца да се храни без глутен и още много въпроси ще дискутираме на специализирания ми уебинар следващия вторник.

Повече за съдържанието на уебинара и как да се запишете, можете да видите тук.

Лятото е в разгара си, а заедно с него изобилието от свежи плодове и зеленчуци, вкусове и аромати. За жалост частта от годината, която свързваме с подобно многообразие е кратка на фона на дългата зима и съвсем естествено ни се иска да съхраним част от вкусното богатство на лятото за студените дни. А за това има 3 начина: замразяване, сушене и консервиране. За всеки от тях ще си поговорим в отделни публикации.

Започвам със замразяването – най-младият, най-бързият и лесен начин за консервиране на храна. Колкото и да е трудно да повярваме, домашните фризери, първоначално само малки отделения за лед в хладилника, съществуват едва от 1940г, така че това с което днес сме свикнали и приемаме за даденост, определено е новост в човешката хранителна история.

Мнозина се тревожат, че при замразяването храната губи част от полезните си свойства, затова бързам да ви успокоя: добре подбраните и правилно замразени храни максимално запазват хранителния си профил, а така също вкуса и вида си. За да постигнете този ефект е важно да спазвате някои правила, които гарантират безопасност и запазване на качествата на храната. За тях говорим в това видео, направено за предаването Преди обед на БТВ:

Ето и кратко обобщение на някои от най-важните правила, както и някои теми, които не успяхме да засегнем във видеото:

Храни, които можем да замразим
Подбирайте пресни, качествени и здрави плодове и зеленчуци за замразяване. Колкото по-скоро след откъсването им се замразят плодовете и зеленчуците, толкова по-голяма част от полезните си свойства ще запазят. В този смисъл някои замразени храни могат да бъдат дори по-богати на витамини и ензими от плодове и зеленчуци, които са престояли дълго време извън хладилник.

Не са подходящи за замразяване плодове и зеленчуци с високо водно съдържание като краставици, картофи, домати, диня и др. Отлични за замразяване са горските плодове, бобови култури (зелен грах, зелен боб), моркови, пащърнак, царевица, карфиол, броколи и др.

Как да замразяваме плодовете и зеленчуците
Винаги измивайте и почиствайте добре плодовете и зеленчуците. Отстранете дръжки и семки, ако има такива. Премахнете кафяви петна и наранявания. Нарежете така, че след размразяване да са готови за употреба.

Едни от най-ценните вещества в плодовете и зеленчуците са ензимите. Основна роля на ензимите е да улесняват храносмилането. Освен това обаче те са в основата на химичните реакции, предизвикаващи узряването преди и след откъсването на съответния плод или зеленчук. Именно ензимите позволяват някои заразавати да се откъснат зелени и да узреят в последствие.

Ниските температури във фризера или хладилната камера само забавят дейността на ензимите, но не я спират и това може да доведе до разваляне най-вече на зеленчуците. При плодовете, подходящи за замразяване, не съществува такъв риск, защото киселината, която съдържат неутрализира ензимите. При зеленчуците обаче тази киселина е ниска, заради което е важно преди замразяване да се подложат на кратка термична обработка, наречена “бланширане”.

Почистените и нарязани зеленчуци се изсипват във вряща вода за 2-3 минути, след което се охлаждат в ледена вода преди да се приберат във фризера.

В какво да замразяваме
Аз лично предпочитам стъклени съдове – например буркани. Пластмасовите кутии и торбички съдържат BPA, който при много ниски и много високи температури се отлага в храната.

Аако използвате стъклени съдове за замразяване на готвена храна, не ги пълнете плътно догоре, защото при замразяване храната увеличава малко обема си и това може да доведе со спукване на съда.

Ако си намерите BPA-free торбички или контейнери за замразяване, това също е отличен вариант.

Замразяването убива ли бактерии и паразити
Краткият отговор на този въпрос е “не”. Ако храната съдържа някакви патогенни микроорганизми, те ще останат в нея, макар и в латентна форма при замразяването. Само термичната обработка е сигурен метод за неутрализирането им.
Колко време можем да държим храна във фризера

Повечето източници посочват, че замразените храни могат да се съхраняват с години, но след няколко месеца променят вкуса си. Затова е най-добре да се придържаме към сроковете, посочени на упътването на хладилника/фризера, който използваме и също така да бъдем внимателни с размразяването на храната.

Как да размразяваме
Също както при замразяването, размразяването си има своите специфики. За да запазим максимално вида и вкуса на храната е добре да се използва един от следните три начина – бавно размразяване чрез прехвърляне от фризера в хладилника, размразяване в студена вода или в специална за целта програма на микровълнова печка (не препоръчвам!).

Като правило е добре да се избягва размразяване на стайна температура или в гореща вода, което може да влоши качеството на храната.

Замразяване на бебешка храна
И за финал няколко думи за замразяването на бебешки храни и пюрета. Ако ви предстои захранване на бебето през зимата, използвайте топлите месеци за подготовка и се запасите с качествени (по възможност органичини) зеленчуци (моркови, тиквички, зелен грах и фасул, тиква и др.) и плодове (основно боровинки), които да замразите и да използвате за приготвяне на първите пюрета.

Замразяването на домашно приготвени пюрета е често прилаган метод от майките особено в началото на захранването, когато бебето хапва само по няколко лъжички и е добре да запазим остатъка. Ако прилагате този метод е важно да използвате специални контейнери за замразяване на бебешка храна с капачета или форми за лед отново с капак. Охладете храната шоково (например в студена вода) преди да я поставите във фризера. Не прибирайте гореща храна във фризера, защото това може да вдигне температурата и да има размразяващ ефект върху вече замразени храни. Също така не оставяйте пюретата да се охлаждат постепенно на стайна температура, тъй като това може да доведе до образуване микроорганизми в тях.

За размразяването използвайте някой от горните методи, а не вадене на пюрето то фризера сутринта и бавното му разтопяване на стайна температура до обяд.

Темата е голяма и е възможно да пропускам нещо. Ако имате коментари, въпроси или искате да споделите вашия опит, направете го в секцията за коментари под публикацията.

Ако вярвате, че тези съвети ще са полезни за ваши приятели, споделете текста с тях!

Някои от вас знаят, че работя по книга с рецепти за модерната жена. Това е жената, която иска да се храни здравословно и да предлага домашна храна на семейството си, но също така е отдадена на своята кариера и няма възможност да прекарва много време в кухнята. Тази жена има две тайни оръжия – добро планиране и хитри уреди, които пестят усилия и време. Книгата ми, която се надявам да е факт през есента, ще съдържа рецепти, идеи, трикове и представяне на подобни уреди. С един от тях ще ви запозная още днес, тъй като е на пазара само от 2 седмици и момента се предлага с отстъпка в големите магазини за домакинска техника.

Преди няколко месеца, точно когато започвах работата по книгата, от Тефал ми се обадиха с предложение да тествам нов уред, който предстои да пуснат на пазара. Признавам си, че отначало, когато чух, че става въпрос за уред за лесно приготвяне на супа, бях леко скептична. В крайна сметка супата така или иначе се приготвя лесно, нали? А и пространството в модерната кухня е доста ограничено, за да добавим още един уред на редичката с блендер, сокоизтисквачка, кафе машина и т.н. Любопитството ми обаче надделя (все пак съм жена!) и взех Tеfal Easy Soup, за да го пробвам. И се радвам, че го направих, тъй като за пореден път се убедих, че не бива да се прибързва със заключенията! Tеfal Easy Soup определено не е задължителен уред за всяко домакинство, но има поне 5 случая, в които може да бъде изключително полезен и практичен. Ще ви представя всеки от тях, но нека преди това ви да видим какво представлява уреда.

Накратко казано Tеfal Easy Soup е блендер с опция за готвене, създаден да ни улесни при приготвянето на пресни, домашни супи с минимални усилия. Освен супи обаче, уредът подобно на всеки блендер, може да приготвя смутита, шейкове, пюрета, сосове, както и да поддържа приготвената в него храна топла.

С Tеfal Easy Soup наистина е easy!
Водеща в дизайна на термо-блендерът е идеята за максимално улеснение! Само с 2 бутона стартираме желаната програма, а звуков сигнал “бийп” ни известява, когато програмата приключи.

Уредът предлага четири готови програми – крем супа (‘smooth’), супа с парченца (‘chunky’), френски компот или по нашенски пюре (‘compote’) и само миксиране без затопляне (‘blend’). Приготвянето на крем-супа отнема около 23 минути, на супа с парченца – 25 минути, а пюре около 20 минути. При избор на някоя от тези 3 програми, след приключването й се задейства автоматичен режим за поддържане на оптимална температура за сервиране в продължение на 40 минути.

Приготвянето на супа в Tеfal Easy Soup е като детска игра. Всички продукти, почистени и нарязани, се поставят в уреда, добавят се подправки и се долива вода. За улеснение във вътрешността на каната, която е от неръждаема стомана, има индикатор за минимално и максимално количество течност. Избира се желаната програма и след по-малко от половин час супата ви е готова. Ако желаете може да добавите някои продукти като например свежи подправки или пармезан след приключване на програмата и да изберете опция “blend”, за да пасирате. Общото количество супа, която можете да приготвите е около 1.2 литра.

Допълнително, блендерът с опция за готвене има програма за лесно почистване, при която във вътрешността му се налива вода и няколко капки препарат. Уредът се затваря и се избира програма “easy cleaning”, при която водата се загрява и завърта. Идеята е след приключване на програмата само да изплакнете уреда от препарата, но истината е, че в много от случаите се налага допълнително да го почистите с гъбичка.

Кой се нуждае от Tеfal Easy Soup
Както писах преди време в материала ми за турбо-блендера Vitamix не всяко домакинство се нуждае от всички предлагани на пазара уреди. Ако не обичате супи или предпочитате да си приготвяте по конвецнионалния начин, Tеfal Easy Soup не е за вас.

Има обаче 5 случая, при което използването на блендера с опция за готвене би било наистина удобно и практично, и съответно би оправдало покупката му. Ето кои са те според мен:

1. Приготвяне на обяд за мама и бебе
Едно от редовните оплаквания, които чувам от майки с малки бебенца, е че не им остава никакво време да си приготвят обяд и често пъти изкарват деня на суха храна (ядки, плодове, бисквити), а вечерята е единственото им пълноценно хранене и то късно вечер, след като бебчо заспи. Този начин на хранене не е добър нито за майката, нито за кърмата й (ако все още кърми).

Tеfal Easy Soup е отлично решение за подобни случай, защото ако си приготвите зеленчуците от вечерта, можете лесно да сготвите супа, докато кърмите или храните бебето си за обяд.

Отделно от това уредът може да се използва и за директно приготвяне на някои бебешки пюрета, освен ако не държите да приготвяте всичко на пара, както и за да готвите разнообразни и вкусни супи всеки ден, ако имате по-големи деца.

2. Храна на почивка или на вилата
През последните години винаги когато пътуваме или ходим на почивка, редовно търся опция за студио с кухня и нося със себе си продукти, блендер и други неща от “първа кухненска необходимост”. Същото се случи и докато тествах Tеfal Easy Soup. През трите дни, които прекарахме на село, всеки ден хапвахме ралзична супа (готвена или сурова), пиехме смутита и дори си направихме хумус – и всичко това с един уред!

Ако и вие търсите опция за комбиниран и компактен уред, който лесно може да взимате с вас при пътуване, то Tеfal Easy Soup е добър избор.

3. Домашно приготвена храна за офиса
Все повече дами днес се затрудняват да намерят здравословна храна в близост до работното си място и предпочитат да си носят обяд от къщи. Най-често това е салата или супа, а защо не и комбинация от двете. И ако причината е, че времето не ви достига, за да приготвите и двете, с Tеfal Easy Soup може лесно да решите проблема. Достатъчно е да си приготвите салата от предишната вечер и да нарежете зеленчуците за супа, а сутринта, докато правите сутрешния си тоалет, да поставите зеленчуците в уреда и при тръгване за офиса да имате готова супа!

4. Топъл обяд на работното място
Друга практична идея би била да имате уреда директно в офиса си! Много офиси днес имат обособени кухни, в които най-често има микровълнова печка и кафе машина. Няма ли да е по-добре, ако вместо микровълновата печка си вземете блендер или направо блендер с опция за готвене, с който ще можете да си приготвяте супа за обяд и различни смутита за следобедна закуска! Независимо дали ще убедите работодателя ви да инвестира в подобен уред или няколко колеги ще го закупите заедно с общи средства, лесно може да превърнете офиса си в в един здравословен офис!

5. Вкусна вечеря за единично домакинство
Статистически, хората, които живеят сами, готвят много по-малко от семейните. Знам го и от личен опит, защото през single периодът ми почти всяка вечер си правех само салата. Дори и сега, когато мъжът ми пътува, често през главата ми минава мисълта, че няма смисъл да готвя само за себе си. Когато готвим, ние подсъзнателно търсим да споделим храната, но също и да получим одобрение за положеното усилие. Ако няма кой да ни даде това одобрение, мотивацията спада.

И все пак, това не бива да е извинение, за да се лишаваме от питателна домашна храна! Ето защо, ако сте единично домакинство, ако партньорът ви често пътува или дава нощни дежурства и ви се налага да вечеряте сам/а или просто ако готвенето не е силната ви страна, Tеfal Easy Soup е отлично решение за вас, защото приготвянето на топла супа в него отнема също толкова време и усилие, колкото да прострете една пералня или да заредите миалната машина!
Освен това уредът идва с практична книжка с рецепти, в която за разлика от повечето книжки, съпровождащи уреди, можете да намерите доста интересни, бих казала гурме предлжения за домашни супи.

За тези, които се интересуват конкретно, цената на Tеfal Easy Soup е 209 лв, но до 03.08 тече национална кампания, посветена на всички кухненски електроуреди Тефал и Easy soup може да бъде закупен с 20% отстъпка от за 167 лв.

Когато преди 2 месеца получих покана да се присъединя към група журналисти на медия трип до био-ферма на Хип в Полша, първата ми реакция беше да откажа, защото ми прозвуча като мероприятие с рекламна цел. Когато обаче ме увериха, че идеята е да ни запознаят с принципите на био-земеделието, прилагани от компанията и да отговорят на въпросите ни, без да имат насрещни очаквания или изисквания, размислих и приех. Реших, че това е чудесна възможност да видя нещата отвътре и да задам въпроси, които винаги съм имала относно производството на единствените готови пюрета, които в единични случаи съм давала на детето си по време на захранването.

С помощта на майките от Фейсбук групата за Здравословно захранване на дечицата допълних и разширих списъка с въпроси и така тръгнах за Полша, без предварителни очаквания и с нагласата единствено да видя, да разпитам и да разкажа.

Образцовата ферма Подаги на Хип
Разположена на 80 км югозападно гр. Гданск почти на брега на Балтийско море, фермата обхваща около 2000 хектара земя, които се обработват на принципа на био-земеделието.

Наричат я образцова, защото моделът на земеделие и животновъдство, прилаган в Подаги, се изисква от всички контрагенти на сурова продукция на Хип. Компанията е най-големият в света купувач на сурови био-продукти, която изкупува продукцията на над 6,000 био-стопанства с обща площ надхвърляща 37,000 акра. Всички тези стопанства подписват договори със сериозни неустойки да спазват и прилагат стандартите за био-земеделие на Хип.

Щефан Хип, представител на семейството, изпълнителен директор на компанията и наш домакин, започна лекцията си с думите: “Здравата почва е в основата на живота. Тя означава здравословна храна, здрави животни и здрави хора. Наш дълг е да я съхраним и опазим за децата си”.

Лекцията, която ни запозна с принципите на био-земеделието, значението на почвеното многообразие, еко-системите, начините на обработка, необходимостта от ротиране на реколтите и т.н. продължи с няколкочасова обиколка из самата ферма, в която се отглеждат зеленчуци, житни култури, над 800 говеда от породата Ангус и над 600 черноглави овце.

Сред водещите изисквания за всички стопанства, с които работят Хип, е да бъдат разположени далече от големи пътища, фабрики, строителни обекти и стопанства, обработвани по методите на конвенционалното земеделие.

За опазване на почвеното многообразие и богатство се използват два метода – сеитбообращане и зелено торене. Това на практика означава, че върху едно посевно поле всяка година се редуват различни култури, а на всяка пета година полето се засява с розова детелина.

Детелината е от изключително значение за биологичното земеделие и е в основата на т.нар зелено торене. Тя улавя азот от въздуха и благодарение на дългите си корени го предава на почвата. Пак благодарение на тези корени изтегля ценни вещества от по-ниските почвени слоеве, докъдето корените на култивираните култури не достигат. Комбинацията от редуване на реколтите и почивка за полето чрез засяване само с детелина позволяват отглеждането на здрави посеви с високи добиви, без да е необходима употребата на торове, пестициди и други химикали.

Показател за чистотата на почвата и прилагането на органично земеделие е наличието на многообразие от цветя сред посевите. Друг белег са рояците пеперуди, които се реят над полето и жуженето на пчелите, което ухото долавя, ако останем за малко в тишина.

Животните (овце и крави), които се отглеждат във фермата се разхождат свободно сред полета и малки горички. Малките остават с майките си и до навършване на годинка и имат възможност да бозаят от млякото, което не се дои, а се оставя изцяло за малките агънца и теленца. На животните не се дават профилактично лекарства, както това се прави в конвенционалното животновъдство. Ако все пак някое животно се разболее, лекуват го първо с хомеопатия. Само в случай, че хомеопатията не помогне, се използват други медикаменти.

Диви и опитомени житони във фермата на Хип живеят в симбиоза. Над стадата се реят щъркели, а по синорите между нивите, които Щефан Хип нарича зелени магистрали пробягват диви зайци и други малки животинки. Във водните пространства на фермата необезпокоявани живеят бобри, а многообразието от птици, обитаващи фермата за миналата година е надхвърлило 150 вида. Веднъж годишно орнитолози от немски институт правят мониторинг на птиците във фермата и забелязват, че с всяка година нови и нови видове птици се заселват в Подаги. Г-н Хип обяснява, че животните са привлечени от условията за живот във фермата, и че това се случва когато работиш с съюз с природата, а не срещу нея.

След обиколката из фермата имахме възможност да направим индивидуални интервюта с г-н Щефан Хип. В разговора си с него му зададох много въпроси, свързани с производствения процес, продажби, качество и контроли на готовите продукти. Целият ни разговор може да прочетете по-долу, но преди това малко информация за това

Кои са сем. Хип
Семейство Хип са стара немска католическа фамилия, в която интересът към природата, производството и бизнеса се предават от поколение на поколение. В края на 19 век Джоузеф Хип има пекарна в Плафенхофен. Когато съпругата му изпитва трудности с кърменето на двамата им близнака, на Джоузеф му хрумва да смеси ръчно натрошен сухар с мляко и така създава първата за времето си каша, която много бързо става популярна в града и околията.

Синът им Георг вижда сериозен потенциал в производството на бебешки храни, продава пекарната и основава компания в Мюнхен. Първоначалното производство включва набор от бебешки храни в консерви, но през 60-те години на миналия век Хип започват да използват по-удобен и по-хигиеничен метод на консервиране – в бурканчета. Някъде по това време Джоузеф се запознава с швейцарския пионер на органичното земеделие д-р Ханс Мюлер и вдъхновено се насочва към методи за екологично производство на плодове и зеленчуци. От 1960 година компанията Хип започва да отглежда и използва органични суровини в своето производство на детски храни.

29-годишният син на Георг – Клаус Хип поема семейната компания през 1967г и за няколко десетилетия я превръща във водеща в света в изкупуването и преработването на сурова био-продукция. В Германия брандът Хип се утвърждава като символ на предприемачество, изградено на принципите на екологична, икономическа и социална устойчивост. Отличителен знак на компанията и нейните продукти става логото: “Най-доброто от природата. Най-доброто за природата”.

Днес изпълнителен директор на компанията е Щефан Хип, но дейно участие в бизнеса взимат двамата му братя и две сестри. Когато го попитах какво отличава една семейна компания от стандартните акционерни дружества, той ми отговори следното: “Преди всичко, дългосрочната визия. Баща ми и дядо ми винаги са мислили какво ще се случи 20-30 години напред във времето. За нас не е цел да постигнем високи печалби на всяка цена в кратки срокове. По-важно е какво име, каква репутация, какви ценности и какъв пример ще оставим на децата си. Заедно с братята и сестрите ми имаме общо 13 деца, които се надяваме да продължат делото ни. Хип винаги ще бъде семейна компания.”

Ето какво още се говорихме с г-н Щефан Хип

Аз: Г-н Хип, всичко, което днес ни разказахте за органичното земеделие, беше много интересно, а страстта и вдъхновението, с които говорите за всичко, са заразителни. И все пак, ние майките, имаме редица въпроси и съмнения що се отнася до готовата бебешка храна. Годишно Хип произвежда над 650 тона бебешка храна. Как гарантирате, че изходната продукция за това мащабно производство е с еднакво качество и задължително органична.

Щ. Хип: Фирмата ни има сключени договори за изкупуване на сурова продукция с над 6,000 производителя, които обработват над 37,000 акра земя годишно. Всеки етап от производството – от състоянието на почвата, през качеството на семената, отглеждането на продукцията, а след това нейното преработване се следи стриктно от звеното ни по контрол на качеството. Преди едно готово бурканче пюре да достигне магазинната мрежа, то минава през 260 контролни теста за качество и се тества за над 1,000 химикала, с което гарантираме състава му.

Допълнително всяко едно бурканче, шише или кутия има свое досие, кодирано в бар кода му. Знаем точно от кой производител са закупени суровините за производството му, в кой от заводите ни е произведено и пазим на място мостра от всяка производствена партида, за да следим състоянието й до изтичане на срока на годност.

Аз: Споменахте тестове за качество. Къде се правят те?

Щ. Хип. В собствената ни лаборатория или в държавни лаборатории в Германия. Всяка година лабораторията на Хип се проверява от независим орган за прецизност и качество на тестовете, извършвани в нея и всяка години бива класирана на първо или второ място в Европа по показатели за точност.

Аз: Много майки се тревожат, че дори да се използва 100% органична изходна продукция, тя губи полезните си свойства в процеса на преработка. Какви хранителни вещества се запазват в едно бурканче с дълъг срок на годност и какви методи за консервиране използвате?

Щ. Хип: Неминуемо част от витамините се губят в процеса на готвене, независимо дали готвите вкъщи или при фабрично производство. Нашите пюрета първо се готвят, а след това се стерилизират, с което на практика се консервират за период от около 5 години, но ние се застраховаме и слагаме срок на годност от 1 година.

Аз: На каква температура се стерилизират пюретата?

Щ. Хип: Това е производствена тайна, която не мога да споделя, но мога да ви уверя, че е възможно най-ниската.

Аз: Използвате ли някакви допълнителни консерванти, оцветители или стабилизатори в производството?

Щ. Хип: Нищо освен храните, посочени на етикета. При зеленчуците подбираме специални сортове, които имат ярък цвят и изразен вкус. Майчината кърма е сладка и бебетата обичат този вкус. Затова използваме например сорт моркови, които са естествено сладки. Искаме бебетата да харесат вкуса на храната. Стерилизацията е единственото ни средство за консервиране. Не добавяме никакви химикали.

Аз: Кога измервате хранителната стойност на едно пюре и добавяте ли синтетични витамини и минерали?

Щ. Хип: Всичко, което пюретата съдържат са само естествени съставки. Хранителната стойност се измерва по време на целия производствен процес, но онова, което отбелязваме на етикета, са стойностите на хранителни вещества в сготвеното пюре.

Аз: На някои етикети съм виждала като съставка “модифицирано нишесте”. Бихте ли пояснил какво е това?

Щ. Хип: Това е оризово нишесте от органичен ориз и се използва за сгъстяване.

Аз: Докато сме на тема зърнени храни, периодично от пазара изчезва кашата на Хип с елда, която е предпочитани от някои майки. Бихте ли обяснил защо?

Щ. Хип: Проблемът е в суровината. Елдата е от трудните за отглеждане култури. Допълнително при нея много лесно се получава кръстосано заразяване с глутен. Какво вече споменах, ние многократно тестваме суровините си – в процеса на отглеждането им и при влагането в производство. Ако на даден етап засечем глутен в елдата, отказваме да я приемем. Това на свой ред е причина понякога да нямаме достатъчно налична суровина и да прекратим временно предлагането на даден продукт.

Аз: Радвам се, че споменахте глутен. Аз лично съм на мнение, че той следва да се въведе при захранването най-рано след 18 месеца. Също така подкрепям идеята за стартиране на захранването около 6-я месец. Хип обаче предлага пюрета за 4 месечни бебета и каши с овес и други зърнени култури за бебета под 1 годинка. Каква система следвате за въвеждане на храните?

Щ. Хип: Имаме екип от учени и нутриционисти, които се занимават с това. Препоръките на СЗО и други световни организации по темата се променят периодично и ние се стремим да правим съответните промени в нашите продукти. Всяка година 20% от продуктите ни са или нови или подобрени. Допреди няколко години се препоръчваше ранно захранване, докато сега тенденциите са за по-късно такова и ние се съобразяваме с тях.

Аз: Г-н Хип, всички знаем, че рибата е за жалост един от най-замърсените биологични видове в света заради повишеното ниво на тежки метали в световния океан. Когато захранвах дъщеря с не посмях да купя риба от магазина и използвах пюре на Хип с дива сьомга. Бихте ли пояснил откъде е сьомгата, с която се правят пюретата?

Щ. Хип: Намирането на чиста риба наистина е едно от най-големите предизвикателства. Тествали сме различни видове и непрекъснато се натъквахме на токсични вещества. Дори риба, уловена във високопланинско швейцарско езеро, се оказа замърсена. Сьомгата, която в момента използваме за пюретата е дива и уловена в най-северната част на Атлантическия океан, където водата е възможно най-чиста.

Аз: Като заговорихме за риба, бих искала да попитам и за пюретата, съдържащи месо. Днес видяхме в какви условия се отглеждат животните във вашата ферма, което за мен беше впечатляващо. И все пак прави впечатление, че процентното съдържание на месо в едно бурканче е около 30%. Защо точно толкова, а не повече?

Щ. Хип: Това е съдържанието в готовите ни менюта т.е. готвено месо със зеленчуци. Отделно предлагаме моно-пюрета. Те са само от месо и в някои държави например Италия са по-предпочитани. Майките използват готовото месо и сами го комбинират с различни зеленчуци.

Аз: В България не се предлагат моно-месни пюрета, а само готвените ястия. Което ме подсеща за въпроса има ли разлика в качеството на пюретата, предлагани в България и в други страни например Германия и Австрия?

Щ. Хип: Производството ни е абсолютно еднакво за всички пазари, Когато се произвежда едно пюре все още не е ясно за коя страна ще бъде предназначено. Единствената разлика в бурканчетата са техните етикети, които са на съответния език. Също така не цялата ни продуктова гама е налична на даден пазар. Предлагаме само онези продукти, за които има по-голямо местно търсене.

Аз: А какво ще кажете за ценовата ви политика? Защо се оказва така, че едно пюре се продава по-скъпо в България, отколкото в Германия?

Щ. Хип: Това за жалост не зависи от нас. Ценовата ни политика е еднаква за всички търговци. Разликите идват от маржа на местните търговци на едро и дребно, както и от различната данъчна политика. В някои държави има намалени данъчни ставки за бебешка храна.

Аз: Да, за жалост в България, не е така. Ако ми позволите ще завърша с един въпрос, който сигурно са ви задавали и преди. Периодично в интернет пространството се появява един списък на компаниите, чиито храни съдържат ГМО продукти, за който се твърди, че е съставен от Грийпийс, и в който фигурира името на Хип. Бихте ли коментирал този списък?

Щ. Хип: Да, знам за въпросния списък. Циркулира от години и почти всеки месец в дадена страна някой го публикува отново като новина. За жалост, когато нещо се окаже в мрежата, то остава там.
Списъкът е фалшив и няма нищо общо с Грийпийс. Ние работим по много проекти с тях и те неведнъж са ни поднасяли извинения по повод този списък. Имат и официално изявление, в което официално отричат участието си в съставянето на този списък. (Очаквам да ми изпратят копие от това изявление, за да го кача тук – М.П.)

Изводът за мен от пътуването до Подаги
Пътуването до Полша и срещата с Щефан Хип ми помогнаха да видя едно различно лице на бизнеса, което не познавах до този момент и при което дългосрочната визия, грижата за земята и семейните ценности се поставят на първо място.

Продължавам да съм убедена, че прясната домашна храна, приготвена с чисто-отгледани продукти (стига да имаме достъп до такива!), е възможно най-доброто за едно бебе. Отделно като нутриционист имам някои забележки относно схемата за захранване, прилагана от Хип. Плодовите сокове, млечните каши и продуктите с глутен за мен си остават неподходяща храна за бебета. И все пак, ако имам второ дете и ми се наложи да прибягна до готови пюрета, бих се доверила на Хип.

Разбира се, всеки има право да се съмнява доколко това, което съм видяла или са ми казали отговаря на истината. Особено в България, където лоялността и честността не е сред силните страни на производители и търговци, е нормално да бъдем мнителни. Аз обаче избирам да вярвам на хората, когато видя искрата в очите им. И в момента пазарувам много от продуктите за домакинството си от производители, които познавам лично. Тяхната философия и ценности са много по-ценни за мен от сертификатите им (макар повечето да имат такива!).

Онова, което искрено бих искала да се случи, е в България да има повече предприемачи и производители като Щефан Хип, които ценят земята и природните ресурси. Страната ни е пълна с пустеещи или неправилно обработвани земи, които при едно различно третиране, биха могли да се превърнат в земен рай, подобно на този, който видях в Подаги и осигурят пълноценна и чиста храна за нас и децата ни.

Да си пожелаем това да се случи. Някой-ден. Скоро!

Юли се стопи неусетно като морска пяна и ни остана само един пълен летен месец преди буквичката “р” отново да се появи в календара!

За много хора август е месецът за отпуска, почивка и бягство от рутината! И макар че месецът на отпуските е именно време за отпускане, той може да бъде и чудесно време за грижа за себе си, за личното здраве и това на семейството.

А грижата за здравето, започва с правилните познания!

Ето защо през август ви подарявам 4 безплатни уебинара, с които да поставите началото или да направите следващата голяма крачка по пътя към здравето, пълноценното хранене и хармонията между тяло и емоции.

Всеки от уебинарите ще бъде с продължителност един астрономически час. Ще имате възможност да ги гледате на живо или на запис в зависимост от личното си време и предпочитания. Можете да се включите във всеки от уебинарите от компютъра си, от таблет, от телефона, от плажа, от вилата, откъдето пожелаете! Необходимо ви е само интернет връзка и предпочитаното от вас устройство.

Всичко, което е нужно да направите предварително, е да си изберете интересна за вас тема (или теми) и да се регистрирате за уебинара през съответния линк.

А ето ги и темите:

• “Храна за двама”, 06 август от 16:00ч - Храненето през бременността и по време на кърмене означава двойно по-голяма отговорност и двойно по-високо качество на храната. Периодично правя тази лекция в различни училища за родители в София, но сега може да се включиш в нея, където и да живееш! Научете повече за уебинара и се регистрирайте за участие ТУК.
• “За какво е гладно тялото ти”, 18 август от 16:00ч – На този уебинар ще научите как да различавате истинския от емоционалния глад, как да овладеете импулса си за вредни храни (cravings), как да подобрите връзката с тялото си и да разбирате от какво наистина се нуждае то! Научете повече за уебинара и се регистрирайте за участие ТУК.
• “Как да научим децата на полезни хранителни навици”, 24 август от 19:00ч – На срещата ще си говорим защо хранителните предпочитания на децата не винаги съвпадат с желанията на родителите им; кои родителски модели на поведение несъзнателно подтикват децата към злоядство; кои са 3-те най-важни хранителни навика, на които можете да научите децата си и как да го направите. Научете повече за уебинара и се регистрирайте за участие ТУК.
• “Как се хранят здравите и щастливи хора”, 31 август от 19:00ч - Здравите и щастливи хора имат сходен модел на хранене, който ги отличава от всички останали. Разберете какъв е той и как можете да го прилагате в ежедневието си, за да си по-здрави и по-щастливи! Научете повече за уебинара и се регистрирайте за участие ТУК.

Щастливо лято! Ще ви очаквам във виртуалната зала!

П.С. Напомням ви също, че до 15-и август можете да се възползвате от промоционалната цена за семейния уикенд в Банско, който ще се проведе от 19-и до 21-и септември. Научете повече ТУК.

След като се запознахме с особеностите на замразяването като метод за съхраняване на храна, днес ще ви представя втория такъв популярен метод – сушенето и всичко, което е важно да знаете за него! През месеците август, септември и октомври изобилието от плодове и зеленчуци, подходящи за сушене, е най-голямо, така че възползвайте се и запазете част от това изобилие за дългата зима!

Какво представлява сушенето?

Сушенето е един от най-старите методи за съхранение на храна, познати на човечеството. Той е сравнително лесен за прилагане, напълно безопасен, ако се приложи правилно и позволява продължително съхранение на изсушената храна, без опасност тя да се развали.

В основата на сушенето на храна е намаляването на водното й съдържание и по този начин създаване на среда, неподходяща за развитие на бактерии и микроорганизми. Бактериите, плесените и другите патогени се нуждаят от влага, за да се развиват. С премахването на водата, микроорганизмите не могат да оцелеят, а още по-малко да се размножават в големи колонии.

За да бъде изсушена една храна, тя се нуждае от:

• топлина – препоръчително е градусите да не надвишават 40 – 45С, за да се запазят максимално количество полезни вещества в сушените плодове и зеленчуци; при продължитлено време тази температура е достатъчна да изпари влагата, но не и за да сготви храната
• сух въздух – за да абсорбира изпарената влага
• движение на въздуха – за да разнесе влагата

Подходящи за сушене са плодове, зеленчуци, билки, водорасли и дори месо. След сушенето храната обикновено променя текстурата, цвета и дори вкуса си. С премахването на водата, плодовете и зеленчуците се свиват, сбръчкват, потъмняват и обикновено са по-сладки на вкус, защото при намаляване на общия обем се увеличава процентното съдържание на фруктоза в тях – помислете за гроздето, което се превръща в стафиди, за сушени ябълки, смокини, сливи и т.н.

Причини да изберем сушенето пред другите методи за съхранение на храна (замразяване и консервиране), е че сушените храни могат дълго време да се съхраняват на стайна температура, леки са и не заемат място. Такъв тип храни са много удобни за носене на път с деца, при дълги преходи в планината, за бърза и лека следобедна закуска в офиса и т.н.

Предимството на домашно сушените плодове и зеленчуци освен по-изгодната цена, е че при индустриалното сушене обикновено се добавя допълнително захар, (а всички знаем за вредите от нея) и често пъти плодовете се обработват с разтвор на сяра, за да запазят яркия си цвят. Както вече писах, при сушенето плодовете и зеленчуците естествено потъмняват и това няма как да се избегне. Когато си купите ярко-оранжеви сушени кайсии, червени сушени ягоди, ярко жълто манго, папая, киви и т.н., можете да сте сигурни, че тези плодове са допълнително обработвани и не са най-здравословната храна за вас или децата ви!

Най-известните методи за домашно сушене на храна са:

• сушене на слънце
• сушене във фурната и
• сушене в специален уред, наречен дихидрататор

Сушенето на слънце не е особено препоръчително в градски условия, защото въздухът на балкона ви едва ли е особено чист. Фурната с вентилатор и възможност за настройване на градусите под 80С е може би най-достъпният за мнозина вариант, макар че той е свързан с редица неудобства: изисква допълнително внимание към сушената храна, не може да бъде оставена без надзор, блокира фурната ви за дълго време, поддържа по-висока температура в дома ви и т.н.

Затова ако редовно прилагате сушенето като метод за консервиране, най-удобно и практично би било да имате специален уред за сушене, известен като дехидрататор.

Какво представлява дехидрататорът?
На пазара се предлагат различни видове дехидрататори или сушилни за плодове и зеленчуци. Моят практически опит е с най-високия клас дехидратори с марката Ескалибур, които от близо 2 години се предлагат в България. Избрах Ескалибур пред някои далеч по-евтини варианти, заради следните им недостатъци:

• ниският клас дехидрататори обикновено са кръгли и с дупка в средата, което значително ограничава сушилната площ
• вентилаторът при тях е разположен в долната част на уреда, което затруднява равномерното разпределение на топлия въздух
• широката решетка на отделните подноси не позволява сушенето на дребни по размер продукти като ядки и семена

Предимствата на Ескалибур пред повечето по-евтини дехидратори са:

• правоъгълната му форма, която предлага далеч повече сушилна площ
• разположеният отстрани вентилатор, който гарантира по-добро разпределение на топлия въздух и го предпазва от намокряне при сушене на по-мокри продукти
• удобните за вадене и слагане тавички или подносчета, върху които се подрежда храната за сушене. Ескалибур се предлага във вариант с 4, 5 и 9 тавички
• фината мрежа, с която са покрити тавичките и върху която лесно могат да се сушат активирани ядки и семена – всъщност това са най-често сушените от мен продукти, но за тях ще ви разкажа в отделна публикация
• възможността за приготвяне на сурови лакомства като сурова пица, сурови палачинки, сурови крекери и др.

Като недостатъци на уреда освен по-високата му цена, бих посочила размерите му и шумът от вентилатора, който може да бъде леко дразнещ, ако ви се налага да го слушате с часове. Но ако разполагате с гараж, маза, покрита тераса или друго помещение, където да поставите работещия дехидрататор, последните два фактора едва ли ще ви притесняват.

Ако трябва да обобщя, дехидрататор от класа на Ескалибур е подходящ за хора, които:

• са големи любители на сушените плодове и зеленчуци, разполагат с много чиста продукция през топлите месеци и искат да я съхранят по този начин за зимата
• знаят, че ще го използват редовно не само за сушене на плодове и зеленчуци, но също за сушене на активирани ядки, семена и зърна за приготвяне на домашно брашно или
• са последователи на суровоядството и редовно си приготвят сурови пици, крекери и други сурови специалитети

Всички останали могат да сушат плодове, зеленчуци, билки и подправки с по-евтин уред или директно във фурната, като спазват следните:

Основни принципи на сушенето

За най-добри резултати при домашно сушене на храна, е добре да спазвате следните основни приницпи:

Подготовка

• Изберете най-хубавите, пресни, здрави, добре-узрели, по възможност органични плодове и зеленчуци
• Измийте, почистете и ги нарежете на парчета с еднаква дебелина
• Също като при замразяването някои зеленчуци (моркови, грах, картофи, тиква) се нуждаят от леко бланширне, за да се дезактивират ензимите

По време на сушенето

• Ако използвате дехидрататор, следвайте инструкциите на уреда за съответния плод или зеленчук – уредът ще направи всичко необходимо, за да получите оптимален резултат
• Ако сушите във фурната, внимавайте температурата да не надвиши 70 градуса и задължително използвайте вентилатор. В началото температурата може да е по-висока, а след първоначалното изпарение на влагата, да се намали до 50-60 С. Храната трябва често да се проверява за готовност. При необходимост може от време на време да се отваря вратата на фурната

Сушенето на различните продукти изисква различено време и може да отнеме от 6 до 48 часа. Необходимо е да проверявате за готовност и да следите храните да бъдат сухи както отвън, така и от вътре. Долната таблица предлага ориентировачни часове за някой от най-често сушените плодове и зеленчуци:

След сушенето

• Сушените плодове се нуждаят от conditioning или настройка. Обикновено в края на сушенето влагата в тях е около 20%, но не е равномерно разпределена. Така в местата с повече влага може да се получи загниване. Чрез conditioning-а влагата се разпределя равномерно.
• За да направите настройка прехвърлете сушените плодове в стъклени буркани, без да ги пълните плътно. Затворете плътно бурканите и ги оставете за период от 7 до 10 дни като периодично ги разтърсвате, за да разделите отделните парчета плодове.

Съхранение

• След сушенето на зеленчуците и настройката на плодовете е важно те да бъдат правилно съхранени, за да се предпазят от овлажняване и разваляне. Подходящи за целта са стъклени буркани, кутии за съхранение във фризер или вакумни торбички. Идеята е да се минимизира контакта на изсушените храни с влага и топъл въздух.
• Съхранявайте изсушените храни на тъмно, сухо и хладно място
• Използвайте в ги период между 6 и 12 месеца.

Науката за хранене е една от най-модерните и динамично развиващи се науки. Всяка година нови открития, проучвания и твърдения оборват по-стари такива. Хората се объркват все повече и вече не знаят кое наистина е полезно и кое вредно. Никога преди в човешката история не е имало толкова информация за храната и здравословното хранене и никога преди човечеството като цяло не се е хранило толкова нездравословно!

Обикновеният човек, който търси истината за храната заради себе си и семейството си, се сблъсква с конфликтна информация от лекари, диетолози, сайтове, книги, форуми и т.н.

Как се стигна дотук?
Една от причините е, че през последните 2 десетилетия, особено след 2000-а година, броят на новите научни изследвания в областта на храненето нарастна неимоверно и това налага обособяването на нутриционизма като отделна наука, различна от медицината. Дори в самата нутриционистика напоследък практиците се специализират в отделни сфери – кожни болести, стомашно-чревни, автоимунни и т.н., защото информацията е твърде обемна, за да си специалист по всичко!

Лекарите и другите медици, изучават общо хранене и диетика само един семестър и абсолютно не могат да обхванат цялата налична научна информация. Тези от тях, които са с холистична насоченост (слава Богу има такива!), се образоват допълнително. Останалите, които не отдават значение на храненето, често пъти се придържат към остарели твърдения и по този начин подвеждат пациентите си.

Всякакви хора, които нещо са попрочели или са изпробвали върху себе си някакъв режим на хранене, решават, че знаят достатъчно, за да съветват другите. Проблемът е, че ако нещо работи за теб, не означава непременно, че ще работи за другите! Но за жалост точно така се раждат митовете от типа “яжте само сурова храна, за се излекувате от всички болести” или “човек не е създаден да яде месо” или “три-седмичния детокс на плодови сокове ще ви изчисти от токсини и ще ви даде енергия”, както и много други.

Когато човек се занимава професионално с хранене, е необходимо непрекъснато да следи новостите, да има критично, но в същото време непредубедено отношение, да не следва догматични убеждения и когато има сериозни основания на база нова научна информация – да променя възгледите си!

Ще дам пример със себе си. Допреди 2 години смятах, че ако нямаш цьолиакия и консумираш умерено глутен, това е ок. Дори съм писала статия за Жената днес на тази тема. Обученията, конференцията и практическия ми опит при работа с хора от последната една година обаче, ме убедиха, че има много други състояния (Gluten-Spectrum), при които тоталното избягване на глутена, е възможно най-доброто! Ще изброя само малка част от тези състояния – автоимунни заболявания, проблеми с щитовидната жлеза, алергии, сърдечно-съдови заболявания, упорити кожни или хормонални проблеми и други.

Пак повтарям, че за да променя възгледите си по темата си, съм инвестирала стотици часове (и много пари) в обучения, анализ на статии, научни изследвания и интервюта с лекари и учени, изследващи ефектите от глутена. През последния месец на няколко пъти бях въвлечена в безмислени спорове по въпроса с глутена, където опонентите ми не са направили същото упражнение, а защитната им теза се свежда до “аз си ям глутен и нищо ми няма” или “баба ми цял живот е яла глутен и нищо й нямаше”.
По повод първия “научен” (не, не си пестя иронията!) аргумент “аз ям глутен и нищо ми няма”, ще ви кажа, че познавам един чичо Сергей, който пуши от 40 години и нищо му няма. Пенсионер е, кара колело, ходи да си обработва една градинка, гледа си домати и си пуши. Твърди, че е здрав човекът и се гордее с това! Това прави ли цигарите безвредни?

Днес обаче няма да отделям повече време на безкрайната тема за глутена, а ще се спра на клишето

“баба ми цял живот е яла хляб и сирене и доживя до 80 години”.

Много пъти точно с това клише хората са готови да отрекат и неглижират всякакви доводи за необходима промяна в храненето им, особено ако тази промяна касае двете любими на българите храни “хляб” и “сирене”.

Нека да ви попитам: “Вие като баба си ли живеете?” Да не би да си отглеждате сами храната, да си лягате в 9:00ч, да не използвате компютри и мобилни телефони? Спестени ли са ви ежедневния стрес, мултитаскинга, радиацията, токсичната козметика и битова химия?

Животът ни днес е различен от този на бабите ни и е време да приемем този факт! Живеем в замърсена градска среда, ядем замърсена индустриална храна, изложени сме на електро-магнитна радиация от телефони и компютри и всякаква друга техника, подложени сме на ежедневен стрес! Всичко това пряко или косвено подкопава защитните сили на организма ни.

Тялото ни има един механизъм за справяне с дразнителите (храна, токсини, медикаменти, стрес) и това е вътрешното възпаление. Когато то е изолирано или епизодично, организмът го преодолява и възстановява баланса. Когато обаче непрекъснато го излагаме на дразнители, причиняващи възпаление, тогава рано или късно се появява срив в системата.

За илюстрация на горното твърдение, можете да видите следния откъс от филма “I love Lucy”. Когато по поточната линия вървят по един – два бонбона, момичетата се справят успешно с опаковането им. Когато обаче се изсипе лавина от бонбони, които трябва да опаковат, те естествено се провалят.

Друг начин да си го представите е като непрекъснато да опъвате една верига – в един момент тя неминуемо ще се скъса и обикновено се къса там, където е най-слабата й брънка. При някои е щитовидна жлеза, при други храносмилателна система, при трети сърдечно-съдова и т.н.

Поуката от всичко това е, че животът днес е много по-предизвикателен спрямо здравето от живота, който са живели предишните поколения. Вместо да се сравняваме с тях и да твърдим, че тяхната храна е еднакво подходяща за нас, по-добре е да помислим как да намалим дразнителите, с които влизаме в контакт. И ако е факт, че не можем да променим заобикалящата ни среда, забързаното ежедневие и стреса, на които сме подложени, то храната си остава наш избор. А избягването на дразнещи храни като глутена, индустриалните млечни продукти, захарните изделия и лошите мазнини; изграждането на нови хранителни навици и осъзнатост за това дали избираме храната си с разума или с емоциите си, могат да бъдат част от един здравословен избор.

Съзнавам, че този материал няма да се хареса на мнозина. Но се надявам да бъде полезен на други – на онези, които не са предубедени и са склонни да приемат, че животът се променя, а това налага и ние да се променяме!

За всички вас, които търсите пътя между истината и заблудите за храненето, напомням, че още можете да се регистрирате за безплатните ми уебинари през август или да се присъедините към семейния уикенд в Банско (19-21 септември), където основна тема ще бъде как да помогнем на децата си да се хранят по-пълноценно.

Една от темите, които най-сериозно противопоставя майките, е въпросът за храненето на децата: от кое е здравословно и кое не е, през “за” и “против” въздесъщата попара до размотаването на пакетчета с тестeно-захрани залъгалки по детските площадки и предлагането им на своите и чужди деца.

Именно на практиките по детските площадки в България е посветен този текст, с който се надявам да ви размисля за краткосрочния и дългосрочен ефект от случващото се по тези кътове за игра!

Храната на детските площадки

За първи път се замислих по темата преди повече от година и половина, когато на дъщеря ми, току-що навършила годинка, любезно й предложиха бисквитка oт пакетче. Дотогава тя не беше опитвала подобни творения за захарната индустрия и за мен не беше проблем да откажа от нейно име. Няколко месеца по-късно обаче сцената се повтори и отказът вече не беше толкова лесен, защото прохождащото дете е любопитно и с готовност протяга ръчички към всичко, което някой му предложи. Оттогава, сме имали не една и две подобни случки и съм изпробвала различни тактики – от любезен отказ, през опит за отклоняване вниманието на детето, тръгване набързо от площадката, до епизодично приемане на предложената солета – когато съм усещала, че отказът ми твърде много ще разстрои детето.

Ситуацията на майката, която не иска детето й да “гризка” (защото това не е ядене!) псевдохрани по детските площадки, е изключително деликатна! Тя има две еднакво губещи опции:

• да откаже и да бъде “лошата” в очите на детето си или
• да приеме и да направи компромис с принципите, по които се старае да го отглежда и храни; с хранитeлните навици, които желае да изгради у него.

В повечето случаи, когато съм се опитвала да обоснова отказа си, съм срещала или тотално неразбиране или скептично повдигане на рамене. А някои от най-честите реплики, които чувам, са:

“Да не мислите, че ще го опазите от боклуците, които ядат в училище?” – “Да, мисля! Целта ми е да изградя у детето си хранителни навици, осъзнатост и разбиране за храната. Когато тръгне на училище и вече е достатъчно голяма да преценява, сама ще избира. Когато е на две обаче, избирам аз!”
“Ама как няма да му дадете да опита! То е дете!” – “Ами именно защото е дете! Аз не бих опитала Зрънчо, защо да го давам на детето си?!”

или любимата ми:

“Е, какво толкова ще му стане от една солета/бисквита/курабийка!?”

Тази вече заслужава по-подробен отговор. Първо една солета/бисквита/курабийка рядко е само една, защото след като веднъж детето опита хрупкавото лакомство, което се топи в устата му, то иска още. А от “още” се случват две неща:

• в краткосрочен аспект – малкото коремче се пълни с комбинацията от брашно и захар, евтини калории без хранителна стойност и когато малко по-късно предложа обяда/вечерята от старателно подбрани и сготвени с любов продукти, срещам отказ след първите няколко лъжички
• в дългосрочен и по-важен аспект – детето научава, че на детските площадки се предлагат забавни неща за ядене, че е приемливо да яде навсякъде и по всяко време; че хрупкавите неща в шумулящи пликчета по кътовете за игра са далеч по-забавни от сервираните от мама на масата!

Последиците от горното най-общо протичат в следния сценарий: детето започва редовно да търси храна по време на игра, залъгва се и не изгладнява до часовете за хранене, често започва да отказва сготвената за обяд или вечеря храна, а час-два по-късно отново търси нещо за гризкане. Постепенно от менюто му започват да отпадат храни, а изборът му все по-често да бъде свързан с нещо сладко или тестено – сандвич, пица, паста, бисквити и т.н. Неусетно и за някои може би необяснимо, се сдобиваме със злоядо дете.

Полезни храни и забавни храни

Значи ли това, че никога не бива да даваме на децата си солети, бисквити, сладолед и т.н.? Разбира се, че не. Всяка крайност е излизане от баланса, а всяко излизане от баланса е отдалечаване от здравето!

За да запазим баланса, нека условно разделим храните на две категории – полезни и забавни. В първата група са всички онези храни, които помагат на детето да е здраво и да расте (зеленчуци, подбрани протеини, полезни мазнини). От тях децата се нуждаят всеки ден. Нещо повече, когато тези храни им се предлагат по подходящ начин, в едни и същи часове, без разваляне на апетита с храните от втората група между храненията, всички деца се научават да ядат полезните храни!

Във втората група са бисквитите, солетите, курабийките, соленките (или “глутенките”, както шеговито и обобщено ги наричаме вкъщи) и всякакви други неща за гризкане, близане, смучене – схванахте идеята. Дори да се опитвате да придадете здравословен облик на тези храни като ги приготвяте с пълнозърнесто брашно и мед вместо захар, те по същество си остават псевдо храни с минимална хранителна стойност. Предлагането им по всяко време пречи на децата да изгладнеят истински до часовете за хранене, да изградят здрава връзка с храната, да харесват и приемат полезните храни!

Ето защо храните от втората група не бива да се предлагат навсякъде и по всяко време. Ако ги запазим за извънредни случаи – празници, рождени дни и детски партита, пътувания и почивки, детето няма да свързва забавните храни с ежедневните си навици, а със специални моменти. Когато бяхме на почивка миналата седмица, дъщеря ми получаваше топка сладолед почти всеки ден като десерт след обяда. Вкъщи обаче, хапва сладолед не повече от веднъж – два пъти в месеца и дори не й хрумва да го иска по-често.

Ако обичате да приготвяте домашни сладкиши, палачинки или печива, можете да го правите в определен ден от седмицата например в неделя. Това може да бъде специалният семеен ден за вкусни домашни лакомства. Дори може заедно с детето да изберете какво да приготвите, да напазарувате заедно, да му позволите да ви помогне в кухнята. Така то ще свързва почивния ден със забавните храни, но ще знае, че те не се приготвят и предлагат в останалите дни от седмицата.

Отново на детската площадка

Колкото до предлагането на храни на детските площадки, изредените вече проблеми далеч не изчерпват списъка. Друг важен аспект е ефектът от предлагането на забавни храни върху все по-големия брой деца с хранителни алергии, за които често пъти това са “забранени” храни. Ако това е вашето дете и ежедневно полагате нелеки усилия да го опазите от храните-алергени, не бихте желали някоя любезна лелка да размахва пред лицето му пакетче с “глутенки”!

Заради тях и заради всички деца, би било хубаво ние родителите да променим културата на предлагане на храна и да помогнем на децата да разграничават времето за игра от времето за хранене.

Като се замисля, такава култура на хранене имаше в нашето детство – играехме с часове навън, прибирахме се следобед за филия с лютеница и отново се връщахме към играта до времето за вечеря. Нямам спомени, някой да ни е предлагал шумулящи пакетчета с храна по време на игра. Ако все пак подобно нещо се случеше, то беше приятна изненада за всички, а не ежедневие.

Имам приятелка, която се омъжи във Франция и живее в едно селце със семейството си. От нея знам, че там е социално неприемливо да предложиш храна на децата извън часовете за хранене. Подобно поведение се приема с възмущение от родителите, които държат децата им да се хранят само на маса и само в определените за това часове. Навикът за разнасяне и предлагане на храна на детските площадки, в колата, на опашката в магазина и т.н. на практика не съществува! Дори когато си купиха бебешката количка за първото дете, коментирахме, че на количката няма поставка за чаша, защото майките не разнасят кафета и други напитки, докато разхождат бебетата си – друга разпространена у нас практика (без да споменавам цигарата)!

Възможна ли е промяната?

Аз вярвам, че да! И че тя зависи от всички нас – от всеки един родител, който осъзнава значението на храната за здравето на децата си и иска да им изгради полезни хранителни навици.

Вярвам също, че първата крачка по този път на позитивна промяна е информираността! Затова и с този текст, (който стана доста по-дълъг от предвиденото), се надявам да допринеса за тази информираност. Ако вярвате, че може да е полезен на други родители, споделете го.

Разбира се, една птичка пролет не прави. Така че, колкото повече се пише по темата и се говори, колкото повече хора се присъединят към тази дискусия, толкова по-голям ще бъде отзвукът от нея. И може би ще успеем да я пренесем от детската площадка, към храненето в яслата и детската градина, в училище, в лавките около училище и т.н. (Пак от моята приятелка знам, че във Франция е забранена продажбата на junk храни около училищата.)

Аз със сигурност ще продължа да пиша. И да говоря. На тема детските хранителни навици е безплатния ми уебинар на 24 август, за който можете да се регистрирате ТУК. Отново на децата и храната с много практическа насоченост ще е посветен и смейният ни ритрийт в Банско през септември, за който може да прочетете ТУК. А след тях ще следват и други – статии, лекции, ритрийти, защото за позитивната трансформация са нужни практична информация и действия! Присъединете се и вие!

Пълнозърнести храни, ядки, семена, брашна от древни култури – все повече тези храни навлизат в ежедневното меню на хората, предлагат се не само в специализирани, но и в обикновени магазини, търсят се от хората, които биха желали да се хранят здравословно.

Дали обаче ако заменим бялото брашно с пълнозърнесто и следобедната вафла с пакетче сурови бадеми, означава че се храним здравословно? Отговорът е “не” или не напълно, защото консумирани по неправилен начин ядките, бобовите храни, семената и зърната далеч не са толкова здравословни!

Естествените токсини в полезните храни

Много преди последните няколко десетилетия да наложат господството на бързото хранене и на бързото готвене, хората са знаели, че целите храни (зърна, семена, ядки) се нуждаят от внимателна подготовка, защото в противен случай могат да причинят храносмилателен стрес, да попречат на освoяването на минералите, да блокират дейността на важни ензими и да предизвикват сериозни здравословни проблеми.

Въпросът е, че всички зърна, ядки и семена имат външна обвивка – слой, който съдържа т.нар анти-нютриенти или вид естествени слабо-токсични химикали. Тяхната роля е да предпазват живото семе от слънчевата радиация, насекоми, вредители, бактерии, вируси и гъби. След прибиране на реколтата, същият този защитен слой позволява продължителното съхранение на семената/зърната, без те да гранясат, покълнат или мухлясат.

В естествената природна среда, когато едно зърно или семе попадне в плодородна и влажна почва, защитните анти-нютриенти биват отмити и семето покълва за нов живот.

Редовната консумация на цели храни, съдържащи антинютриенти може да предизвика сериозни минерални дефицити, проблеми с храносмилателната система, алергии, понижена имунна дейност, зъбни кариеси, загуба на костна тъкан, анемия, хормонални проблеми и т.н. Особено уязвими са малките деца и бебетата, в чието меню често преобладават зърнени храни и тестени изделия. Затова и правилата за активиране на културите, за които ще прочетете по-долу, са задължителни при приготвянето на храна за децата.

Жизнено важна стъпка в приготвянето на зърнени, бобови, ядки и семена

Неутрализирането на дразнещите вещества от външната обвивка на горните храни се получава чрез активирането им или продължителното им накисване във вода, ферментирането и покълването. Накисването отмива антинютриентите. Ферментирането и покълването отключват ензимите, повишават алкалния характер, увеличават количеството на витамин В и цялостния хранителен състав, правят храните по-лесно разградими и усвоими.

Поколения наред хората са практикували тези традиционни методи на приготвяне на зърнени, ядки и семена. Индийците ферментирали леща и ориз; етиопците ферментирали теф, за да приготвят плоски хлебчета; мексиканците приготвяли царевични питки от ферментирала царевица. В Европа традиционно зърната се киснели по няколко дни в суроватка, за да се приготви каша, а първите заселници в Америка били известни с приготвянето на хляб, бисквити и палачинки с квас.

Всичко това продължило до времето на Индустриалната революция, урбанизацията и моментът, в който бързото и възможно най-неусложнено приготвяне на храна се превърнало в приоритет за работещите домакини. Тогава започнали да се появяват и голяма част от съвременните болести като вътрешни възпалителни процеси (колит, гастрит), язви, алергии, автоимунни-заболявания и много други. Но било нужно да минат десетки години преди учените да свържат тези модерни болести с модерния начин на избор и приготвяне на храна.

Днес, когато вече сме убедени във връзката между храненето и здравето, е време да възстановим и старите традиции в приготвяне на храна, а това далеч не е чак толкова трудно постижимо!

От традиции към модерност

Задължително четиво по темата е статията на Надя Петрова “Забравената древна традиция – накисване”, в която Надя дава и таблица с часовете, необходими за накисване на отделните култури. В сайта й може да намерите също рецепта за приготвяне на ферментирала зърнена каша – това е единственият начин, по който аз приготвям каша вкъщи. В книгата ми “По-здрави бебета” обръщам специално внимание на необходимостта от накисване и ферментиране на ядките, зърнените и бобовите храни (стр. 176 – 179).

Тук обаче искам да обърна внимание на още един аспект от процеса – удобството! Ще дам за пример ядките. Често през последните години хората избират пакетче сурови ядки като междинна закуска или нещо за похапване вместо например вафла, чипс или друга безспорно вредна храна. За да бъдат обаче ядките наистина здравословна алтернатива, те трябва да са предварително накиснати.Това ще рече, че е необходимо предварително да планирате подобни междинни закуски, да накиснете ядките предишната вечер и сутринта да ги вземете с вас. Накиснатите ядки е добре да се консумират в рамките на 15-20 ч, защото иначе мухлясват. Сами се досещате, че в забързаното ежедневие подобно планиране не е приложимо за всеки.

Има обаче и друг начин, който освен че е по-удобен, е и доста по ценово-изгоден. За целта можете да си закупите по-голямо количество ядки (половин или цял килограм) и да накиснете всички за необходимия брой часове. Можете да добавите към водата 1 ч.л. хималайска сол, която помага за активирането на ензимите. Обикновено ядките набъбват при накисване, така че при необходимост, долейте вода.

След накисването, изплакнете ядките с чиста вода и ако имате дехидрататор, изсушете ги на 50С за 12 – 18 часа или до пълното им изсъхване. Сушенето с дехидратор е най-удобният и лесен за прилагане начин. Ако не разполагате с дехидрататор, можете да направите същото във фурната на възможно най-ниската температура и с включен вентилатор. Изсушените ядки съхранявайте в плътно затворени стъклени буркани в хладилник, където те остават годни за директна консумация в продължение на няколко месеца. Така винаги ще разполагате с удобна и полезна закуска или акцент, който да добавите към салата, кисело мляко, овесена каша. Същото можете да правите и със семена например тиквено, слънчогледово, сусам и т.н.

При готвенето на бобови култури (боб, леща, нахут, грах, фава и т.н.), както и на зърнени (просо, елда, киноа, амарант, ориз и т.н.) е важно да си сзъдадете навик да накисвате предварително продуктите от предишния ден или вечер. А в следващата публикация ще ви разкажа повече за брашната и защото е важно те също да се подложат на предварителна подготовка с цел неутрализиране на антинютриентите и активиране. Очаквайте и една от любимите ми рецепти за безглутенови палачинки с брашно от елда, което си приготвям сама, но всичко това в следващата публикация.

В предишната публикация си говорихме за необходимостта от активиране на зърната и ядките. Днес ще се спрем на брашната или онова, в което се превръщат зърната при смилането им.

Готовите брашна, дори тези, които в специализираните магазини смилат на каменна мелница директно пред нас, се правят от неактивирани зърна и съдържат всички антинютиренти, за които писах в предшния материал. Ако от брашното се приготви пордукт с квас, това частично неутрализира антинютриентите. Друга възможна опция е ферментиране на самото брашно, за което можете да прочетете в сайта на Надя. Аз лично фермнетирам сместа за палачинки като от предишната вечер смесвам и оставям на топло брашното с вода и ксиело мляко, а на сутринта добавям яйца и кокосово масло.

Не всички печива обаче могат да се приготвят с ферментирало (накиснато) брашно, а и дори да е възможно, отново е необходимо планиране, а това не остава много място за спонтанност. Ето защо ви предлагам и един трети начин за активиране на брашна, който е много лесен за практикуване, стига да разполагате с необходимите уреди.

Всичко, което е необходимо да направите, е да накиснете предварително целите зърна, от които искате да приготвите брашно. Нужно е да спазвате ориентировачните часове за накисване и по възможност да добавите лъжица кисело мляко или друга пробиотична култура към водата за накисване.

Веднага след накисването измивате, изцеждате и сушите зърната, като най-удобният начин за целта е използването на дехидрататор. Принципно е възможно да изсушите зърната и във фурна с вентилатор, но е необходимо да наблюдавате внимателно и да разбърквате от време на време. Важно е да се получи пълно изсушаване, защото ако в зърната се задържи влага, това ще доведе до развалянето им.

Изсушените зърна можете да съхранявате в плътно затворени буркани на хладно и тъмно място, включително в хладилник. Когато се нуждаете от брашно, можете лесно да смелите необходимото ви количество в домашна мелница или блендер. В моя Vitamix това става за секунди, а резултатът е прясно, активирано с висока хранителна стойност и лесно разградимо брашно.

Точно с такова брашно са приготвени и палачинките от елда, които виждате на снимките и чиято рецепта може да прочетете по-долу. Освен от зърнени продукти, брашно може да се приготви от активирани ядки и семена. В следващата публикация ще споделя една от най-сполучливите и вкусни рецепти за домашен безглутенов хляб с брашно от бадеми и ленено семе.

Палачинки с активирано брашно от елда

Продукти (за 6 палачинки):

• 1 чаша прясно смляно активирано брашно от елда
• 1 чаша мляко (или ядково мляко)
• 2 яйца
• 2 с.л. гхи или кокосово масло
• 1 с.л. мед или кленов сироп
• 1 ч.л. сода
• 1/2 ч.л. бакпулвер
• 1 ч.л. канела
• щипка сол

Приготвяне:
В широка купа смесете брашното, канелата, содата, бакпулвера и солта.

Разбийте яйцата и добавете към тях млякото, меда и разтопенето масло. Излейте течните съставки при сухите и разбъркайте.

Нагрейте малък тиган (аз използвам 2 мини-тиганчета с диаметър 14 см) на среден огън и покрийте дъното с 1/6 от готовата смес. Изчакайте 3-4 минути да се стегне и с помощта на шпатула, обърнете палачинката за 2-3 минути от другата страна.

Готовите палачинки може да сервирате с допълнително масло, сметана, мед и горски плодове.

П.С. За всички които все още нямат планове за септемврийските празници, напомням че до края на тази седмица тече записването за нашия семеен ритрийт в Банско. По време на ритрийта ще можете да участвате в разговори за дискусии на тема храненето на децата и на цялото семейство, да се включите в забавни практически занимания за цялото семейство, да се докоснете да красивата природа на Пирин и да прекарете време с близките си. Един чудесен начин за завършване на лятото, за който може да научите повече тук.

Да организираш семинарен уикенд за семейства с деца се оказа сериозно предизвикателство. Броят на участниците, средната възраст на децата и прогнозата за времето беше постоянна променлива. Имах готовност с няколко различни програми, а финалната, по която протече ритрийтът се оказа комбинация от тях, създадена на място и най-подходяща точно за тези семейства, които се присъединиха към нас през изминалия уикенд в хотел Премиер в Банско.

Съботните задръствания по пътя София-Кулата забавиха голяма част от групата. Тези, които пристигаха обаче, релаксираха приятно на свежа зелена поляна и маса с освежаващи и полезни лакомства, предоставени ни от нашите партньори от Хармоника: плодови млека, ябълков сайдер, мус от сметана с боровинки, сироп от малини и много плодове.

През следващите дни последваха сесии на открито, разговори, споделяние на опит, знания и въпроси, които вълнуват повечето родители. Като на истински семинар с деца не успявахме да спазваме точни часове, прекъсвахме сесиите, за да успоким или прегърнем някое дете, и бяхме благодарни на татковците, които забавляваха малчуганите, докато ние говорим за храната, здравето, хранителните навици и семейното меню.

В неделя посетихме био-хотел Моравско село, където децата влязоха в стопанския двор, видяха къде живеят живтоните, разгледаха градината, браха сами чери-домати и морковчета – истинска емоция за малчуганите! Да заведем децата до истинската храна, да ги научим на уважение към растенията и животните, според мен е от ключово значение, ако искаме да отгледаме здрави деца и да ги опазим от псевдо-храните, които ги дебнат от всеки магазин и лавка в големия град. Когато видите как малчугани между 2 и 7 години се надпреварват да си откъснат морковче и бързат да го измият и хапнат, разбираш, че върдения от типа “моето дете не обича зеленчуци” са просто резултат от неподходящ начин на поднасяне на зеленчуците.

Последва вкусен обяд с био продукти, сервиран на открито и последван от още игри, почивка на тревата или в удобните, приканващи за отдих шезлонги на поляната на фермата. Природата щедро ни подари истинско лято с много слънце, което направи преживяването още по-зареждащо.

За финал участниците в ритрийта получиха подаръци от партньорите ни:
– прекрасните карти с образователни игри, лесни и здравослвони рецепти, които децата да приготвят с мама – “Аз готвя здравословно с мама” от издтелство Клевър бук
– вкусно ябълково пюре от Хармоника
– списания Жената днес – медиен партньор и издание, което активно популяризира идеята за здравословното детско хранене

Благодарна съм на всички семейства, които ми се довериха и се включиха в това пилотно издание на подобен тип ритрийт. Благодаря на хотел Премиер за отличните условия, които ни осигуриха; на био-хотел Моравско село за посрещането и вкусния обяд, както и на всички фирми, които подкрепиха събитието с продукти и подаръци.

Споделям този разказ в картинки с вас, защото се надявам с този ритрийт да поставя началото на една хубава традиция – родители и деца да се събират, споделят и да търсят заедно отговор на въпроса как в България днес можем да отглеждаме физически здрави и емоционално щастливи деца.

Живеем в парадоксално време. Знаем за храната и храненето повече откогато и да е било в човешката история и се храним по-нездравословно, откогато и да е било в човешката история.

Запитвали ли сте се защо е така? Аз имам поне няколко възможни отговора – изобилието от евтина и достъпна некачествена храна; забързания ритъм на живот, в който храната се превръща в своеобразна котва и балансьор на стреса; бошуващите в нас емоции, които често диктуват избира ни на храна; морето от подвеждаща рекламна информация за храната и храненето; физиологичните промени, които индустриалната храна отключва в тялото ни, създавайки изкуствен глад за храни с високо съдържание на сол, захар и мазнини.

Могат да се посочат и други причини, но по-важно за мен е дали има изход от този лабиринт и как се стига до него.
Дълбоко вярвам, че пътят към здравето минава през това да знаем КАКВО ядем (нещо, към което все повече хора подхождат с информираност и внимание), но също така КАК ядем. Защото дори когато храната ни е чиста, здравословна и балансирана, е възможно начинът ни на хранене да пречи на нейното усвояване, да се превръща в причина за задържането й в организма, водещо до ферментация, гнилостни процеси, натрупване на токсини и излишни килограми.

Често срещам хора, които занаят много за здравословното хранене и твърдят, че се хранят здравослвоно, но имат проблеми с теглото или здравословни оплаквания – хормонални смущения, храносмилателни проблеми, нередовно изхождане, неспокоен сън и други.

Ще ви разкажа историята на Лилия – една такава дама, с която работих в края на миналата година. (Разказвам тази история с нейно съгласие, но с молба да не споменавам фамилията й!)

Лилия е управител на голяма фирма с много отговорности, чести пътувания и голямо количество ежедневен стрес. Когато дойде при мен за първи път сподели, че внимателно подбира храната си и яде основно зеленчуци, риба, малко варива и почти никакви хлебни и сладки изделия. Нямаше време да готви и затова използваше услугите на реномирана фирма, която всеки ден й доставяше чиста, прясна и здравословно сготвена храна. Въпреки това Лилия не успяваше да свали едни излишни 5-6 килограма, който пречеха на фигурата и на самочувствието. След като прочела моя публикация в сп. Жената днес, Лилия се обърна към мен с молба да й препоръчам някакви добавки, билки или супер-храни за отслабване и забързване на метаболизма. Вместо това, аз й предложих няколко техники за развиване на осъзнато хранене и в рамките на няколко срещи говорихме затова как да ги усвои и да започне да ги прилага редовно в ежедневието си.

До този момент Лилия хапваше своята иначе здравословна храна в движение или пред компютъра, говорейки по телефона, гледайки телевизор или дори в колата. Ядеше 3 или 4 пъти на ден, но във всевъзможни часове от деня между срещи и презентации. При първата ни среща на въпроса “Какво обядва вчера?” изобщо не можа да си спомни и осъзна, че често пъти се храни, без изобщо да обръща внимание на храната си, без да изпитва удоволствие и наслада от нея.

Въпреки заетостта и натоварената си програма, Лилия беше мотивирана и започна да променя начина си на хранене – да има определени часове за хранене, да се храни на маса и да дъвче добре. Само за 2 месеца и без изобщо да променя менюто си, а само начина, по който се храни, Лилия свали ненужните килограми и сега близо година по-късно теглото й е стабилно, а тя се чувства отлично.

Лилия е само един от многото примери, които мога да разкажа затова как начинът на хранене влияе на здравето и на фигурата ни.

За много от вас това да се храниш бавно и осъзнато, да бъдеш във връзка с храната си, да дъвчеш добре, да изпитва наслада може да звучи елементарно, но правите ли го в действителност? Всеки ден? На всяко хранене? Бих се учудила, ако отговорът е “да”.

Истината е, че живеем в изключително забързано, динамично и стресово време, в което отпускането и бавното хранене често пъти са лукс. Отдалечеността ни от природата и животът в града притъпяват сетивата ни, което на свой ред ни пречи да изпитваме истинска наслада от храната, влияе на избора ни на храна и на връзката със собственото ни тяло.
За да променим всичко това е необходимо съзнателно усилие! Нужни са нови навици, а изграждането на нов навик изисква време. Според психолозите най-краткият период за установяване на нов навик е 21 дни. За някои навици е нужно много повече време.

Ако четейки тези редове си давате сметка, че настоящите ви хранителни навици и начин на хранене може да са причина за проблема ви с килограмите или за здравословните ви оплаквания, тогава е време да промените тези навици!

Един от най-сигурните начини е като станете част от група с обща енергия, мотивация и подкрепа. Именно с такава група започвам работа от 6-ти ноември и в продължение на 3 седмици ще помогна на участниците в групата да променят и подобрят хранителните си навици, да разберат смисъла на осъзнатото хранене и да започнат да го практикуват.

3-седмичната програма ви гарантира един изключително наситен и интересен ноември месец, в който ще активирате сетивата си, ще преоткриете удоволствието от храната, ще забравите за чувството за вина от хранене, ще се научите да разпознавате гласа на тялото си, ще отключите креативността си чрез практическите упражнения в програмата и ще участвате в урок по готварство и уникална гурме-вечеря, приготвена лично от шеф-готвача от Атон и автор на книгата “Тайнството на Манастирската кухня от Света гора”, отец Епифаний от Милопотамос.

Ако сте готови за това незабравимо и променящо живота преживяване, направете си един подранил коледен подарък и се включете в програмата! Бонусът, който мога да ви обещая, е че със сигурност ще свалите някой излишен килограм до празниците, а по време на гастрономическите коледни и новогодишни пиршества, ще знаете как да се наслаждавате на празничните трапези, без да прекалявате, без угризения и без стомашен дискомфорт.

Всичко за програмата можете да прочетете ТУК. Ако побързате да се запишете, можете да се възползвате от промоционалната цена, която е в сила до 10-и октомври. Окончателното записване ще продължи до 30-ти октомври или до запълване на местата, ако това стане по-рано. Очаквам ви, за да направим промяната заедно и да имаме най-вкусният, сетивен, осъзнат и незабравим ноември!

Знаеш ли, че всяка от нас има персонален стил на хранене, който определя отношението й към храната и към собственото й тяло. Често пъти стилът на хранене е повлиян от възпитанието ни, убежденията ни, начинът ни на живот и знанията, които имаме.

Ако например си мислиш, че да се храниш здравословно означава да подбираш само полезни и здравословни храни, ще те разочаровам. Здравословният стил на хранене, който аз наричам “интуитивен” съчетава както избора на храна, така и емоциите свързани с храненето, насладата от храненето и позитивната нагласа на хранещия се. Когато започнеш да се храниш интуитивно за теб няма значение дали например си веган, суровоядец или консумираш животински продукти, а как храната те кара да се чувстваш физически и емоционално.

Интуитивният стил на хранене е крайната дестинация в едно пътуване на себепознание и осъзнатост, едно лично пътуване към здравето. За разбереш какъв е твоя стил на хранене и как да го развиеш в интуитивен, направи следния тест от 7
въпроса. На всеки от въпросите можеш да даваш повече от един отговор:

1. Закуската ти обикновено включва:
а) не закусвам, защото до обяд тялото ми се чисти
б) сандвич, баничка или нещо друго от кафето в офиса
в) мляко с овесени трици и годжи бери в добрите дни; кроасан, когато не се чувствам ок
г) зависи дали съм на диета
д) дояждам закуската на децата
е) обикновено не закусвам, но ако ми предложат нещо в офиса, си взимам
ж) зависи как се чувствам, може да закуся нещо леко като смути или да избера протеинова закуска като малък омлет със зеленчуци

2. Похапваш ли между отделните хранения
а) да, задължително 2 междинни закуски, за да поддържам стабилна кръвна захар
б) случва се, ако ми остане време
в) да, ако съм под стрес
г) не, ограничавам калориите
д) ако ми е останало нещо от закуската или обяда го дояждам
е) да, ако съм на гости или ми предложат нещо в офиса
ж) понякога плод или шепа ядки; когато интервалът между храненията ми е по-дълъг, планирам някаква междинна закуска

3. Как се чувстваш, ако хапнеш повече на едно хранене
а) внимавам и не допускам да ми се случи
б) случва ми се да прекаля на вечеря, защото често пропускам обяда
в) изпитвам чувство на вина и угризения
г) на следващия ден започвам диета
д) става ми тежко, но предпочитам да доям нещо, вместо да го изхвърля
е) случва ми се само на гости и по време на празници
ж) на всеки може да му се случи понякога, не му отдавам чак такова значение

4. Вечерята ти обикновено
а) е преди 19:00ч, задължително включва салата и малко чист протеин
б) е нещо полуготово, което претоплям или си поръчвам храна за вкъщи от някой ресторант
в) е салата и супа, освен ако не се чувствам зле и имам нужда да се наградя с пица, паста и нещо сладко
г) е малка салата, след което много огладнявам и преди да легна си хапвам “скришом” няколко диетични бисквити, шепа ядки или няколко лъжици течен шоколад
д) е нещо, което съм сготвила през уикенда
е) е в ресторант с приятели
ж) риба със задушени зеленчуци и черен ориз или къри с киноа или голяма салата с порция хумус

5. Ако си на хотел тип all-inclusive:
a) не ми се случва, защото храната на такива места обикновено е евтина и с ниско качество
б) започвам да си сипвам веднага от първите подноси, без да разгледам всичко, което се предлага
в) винаги първо разглеждам и си взимам от подносите с деликатеси, сирената и десертите
г) се чувствам зле през цялото време, защото си развалям диетата
д) си сипвам задължително от всичко
е) мога да изям повече или по-малко, зависи от компанията
ж) първо разглеждам какво предлагат и после си избирам 3-4 неща, които бих си поръчала и в нормален ресторант

6. Готвенето за теб е:
а) задължително, за да съм сигурна в произхода и качеството на храната
б) загуба на време
в) понякога забавно и креативно, друг път досадно и изморително
г) свързано с точно следване на рецепта
д) необходимост да измисля меню, което да се хареса на всички вкъщи и да не остане неизядено
е) нещо, което обикновено прави някой друг
ж) част от храненето

7. Храненето за теб е:
а) нещо, за което непрекъснато мисля и планирам
б) нещо, за което не ми остава много време и често наваксвам вечер
в) нещото, което най-много ми помага да се справя със стреса
г) свързано с непрекъснато пресмятане на грамажи и калории
д) нещо, което не пропускам
е) част от всяко забавление
ж) нещо, което ми дава енергия и носи наслада

Сега преброй кои отговори преобладават в теста ти и ако твоят отговор е преобладаващо:

А. – стилът ти на хранене е тип “хранителен експерт”
Ти си от хората експерти по здравословно хранене без диплома. Знаеш почти всичко за ползите и вредите от храните, за различните режими на хранене, за супер-храните и т.н. Внимаваш какво и откъде пазаруваш, четеш внимателно етикетите, разпитваш детайлно преди да поръчаш или да купиш нещо, чувстваш се зле, когато ти се наложи да хапнеш некачествена храна, често убеждаваш другите как да се хранят, защото си наясно с риска от нездравословното хранене и искаш да им спестиш проблемите!

Колкото и правилни да са мотивите ти, бъди внимателна с този подход, защото той крие редица рискове. Прекаленото фиксиране в храненето е излизане от баланса, а всяко излизане от баланса е нездравословно. Граничната линия между строгото спазване на правилата за здравословно хранене и орторексията е много тънка. Прочети повече за орторексията в този материал.

Колкото до желанието ти да помогнеш на другите, напълно те разбирам, защото и аз съм минала по този път! Убедих се обаче, че насила не можеш да направиш добро и днес предлагам знанията и помощта си само на онези, които целенасочено ги търсят, като четат текстовете ми, включват се в груповите ми програми или идват на индивидуална консултация.

Това, което бих те посъветвала, е да запазиш жив интереса си към здравословното хранене, но да не се фиксираш прекалено върху всеки избор на храна, а да обръщаш повече внимание на физическите си усещания и на емоциите си. Опитай се да изместиш фокуса върху удоволствието, което ти дава хубавата храна, да се наслаждаваш на вкусовете, цветовете и ароматите, да бъдеш по-игрива и свободна в избора си на храна!

Б. – стилът ти на хранене е тип “хаотично-хранещ се”
За теб храната е нещо, за което се сещаш едва когато вече си сериозно гладна. Ежедневието ти е толкова заето с други неща, че не ти остава време да мислиш, избираш и планираш храненията си. Често пъти ти се случва да пропуснеш едно или две хранения през деня и да си наваксаш с обилна вечеря или да се отдадеш на хранителен маратон през уикенда.
Този начин на хранене крие сериозни рискове за здравето, защото рано или късно може да ти докара храносмилателни проблеми, хормонален дисбаланс, нестабилна кръвна захар, разстроен метаболизъм и нежелани килограми.

Вероятно си убедена, че няма как в напрегнатото ти ежедневие да включиш пазаруване и приготвяне на храна, но те уверявам, че дори това не е задължително! Ако заетостта ти не позволява да готвиш, би могла да си поръчваш готова храна от проверени кетъринг фирми или ресторанти. Важното е да имаш 3-4 обособени хранения в рамките на деня, на които да отделиш средно 15 до 25 минути. Затова всичко, от което се нуждаеш, е да се научиш да се вслушваш в тялото си и да умееш да планираш дневното си меню – умения, които можеш да развиеш за няколко седмици, но които коренно могат да повлияят на качеството ти на живот и на здравето ти!

В. – стилът ти на хранене е тип “емоционално-хранещ се”
За теб храната често играе ролята на спасителен пристан, в който намираш спасение, утеха, забрава. Един шоколад вечер може да компенсира негативните емоции през деня, да те успокои и да повдигне духа ти. Често пъти, когато си под стрес мислиш за храна и си способна да хапнеш повече, отколкото физически имаш нужда, а после да се чувстваш гузна и виновна.

Емоционалното хранене е много разпространено, особено сред жените, защото храната е най-достъпния и най малко-разрушителен компенсаторен механизъм! Други такива са алкохола, цигарите, наркотиците и т.н. Макар и далеч по-малко опасна от другите субстанции в списъка, храната съществува, за да ни дава енергия и хранителни вещества, а не за да решава емоционалните ни проблеми!

Ако определяш стила си на хранене като емоционален, прочети публикацията ми “Емоционален глад” в сп. GoBio и започни да наблюдаваш по-внимателно какво стои зад глада ти – физическа нужда или емоция! Изграждането на навици за самонаблюдение и осъзнато хранене, овладяването на механизми за справяне със стреса без храна, са сигурен начин да се справиш с емоционалното хранене и да подобриш здравето и фигурата си!

Г. – стилът ти на хранене е тип “професионален дието-любител”
Ти си опитала почти всички диети, за които си чула и си готова да опиташ нови с надеждата най-накрая да попаднеш на перфектната система, с която трайно да постигнеш перфектното тяло. За жалост обаче се налага да те разочаровам – такава диета не съществува! И колкото по-рано се откажеш от напразното и изтощително усилие да я търсиш, толкова по-скоро ще можеш да постигнеш истинската си цел – тяло, което обичаш и харесваш, в което се чувстваш добре и щастлива!

Защото пътят към желаното тяло не минава през диетите и лишенията, а през любовта и приемането. Когато се приемеш такава, каквато си с любов и започнеш да се грижиш истински за тялото си, да му осигуряваш качествена, разнообразна и вкусна храна в достатъчни количества, то резултат няма да закъснее да се появи!

Като начало ти предлагам да прочетеш следните текстове в сп. Жената днес, а също и всички книги на Джанин Род, които намериш:
– Спри диетите
– Моето тяло, което обичам

Д. – стилът ти на хранене е тип “неспособен да изхвърля храна”
Ти си убедена, че е грешно да се изхвърля храна, защото това е разхищение и защото по света има хора, които гладуват. Помисли обаче, дали изхвърляйки излишната за теб храна ще помогнеш на тези хора да се нахранят! Както казва Джанин Род в бестселъра си “Жените, храната и Бог”: ” Все едно е дали изхвърляш излишъка в контейнера или в собственото си тяло, той така или иначе се озовава на боклука!”. Твоето тяло обаче не е кошче за отпадъци и не заслужава да го третираш така! Някой ден то има нужда от повече храна, друг ден – от по-малко. Това е нормално и ако в чинията ти има излишък, по-добре е да си остане там.

Когато обаче дълго време си следвала принципа на “празната чиния” и си дояждала всичко в нея, може да си загубила връзката с тялото си и да не разпознаваш добре кога си се заситила. Освен това е много трудно да се разделиш с едно дълбоко вкоренено убеждение, което вероятно е с теб от най-ранното ти детство.
За да го постигнеш, е необходимо да изградиш отново връзката с тялото си, да се научиш как да подхождаш осъзнато към храненето и да се пребориш с ограничаващите убеждения.

Е. – стилът ти на хранене е тип “социално-хранещ се”
Ти си от хората, за които храненето е част от социалния живот. Често се храниш навън, в компания на приятели или колеги, ходиш на гости, посещаваш различни пътувания. Готвенето не е силната ти страна, а това колко време ще прекараш на масата, зависи изцяло от компанията, с която си. Трудно ти е да откажеш, когато ти предлагат храна, за да не засегнеш отсрещната страна, защото за теб хората са винаги преди храната.

Въпреки че този начин на хранене пасва на характера и начина на живот на много хора, които са млади, динамични, модерни и общителни, не забравяй, че храненето е преди всичко начин да си набавим нужната енергия и хранителни вещества. Ако искаш дълго време да си здрава и енергична, е важно да помислиш как да съчетаваш ангажирания си социален живот с индивидуалните нужди на собственото си тяло. Да намериш баланса между социалното и индивидуалното, да започнеш да поставяш себе си на първото и най-значимо място, да превърнеш грижата за себе си в удоволствие, което не ограбва а допълва живота ти и го прави по-смислен и по-цветен!

Ж. – стилът ти на хранене е тип “интуитивно хранещ се”
Поздравления! Ти си извървяла пътя до осъзнатото здравословно хранене! Овладяла си изкуството да се храниш с мярка и с удоволствие. Познаваш нуждите на собственото си тяло и се вслушваш в тях. Подбираш храната си и й се наслаждаваш, без да я превръщаш в център на съществуването си и да ангажираш всичките си ресурси (време, енергия, креативност) с нея. Знаеш, че тайната е в баланса, и че ако епизодично ти се случи да хапнеш повече или да избереш нещо не съвсем здравословно, това няма да има пагубен ефект върху живота и здравето ти. Продължавай все така! Обичай себе си, обичай храната си, храни се с наслада и благодарност и ще поддържаш перфектната хармония на физическо и емоционално здраве!

За всички останали, които все още не сте достигнали точка Ж. на интуитивен стил на хранене, добрата новина е, че сте някъде по пътя. Дали ще го извървите и колко бързо ще стане това, зависи изцяло от вас!

Защото пътят към интуитивното хранене минава през себепознанието и това да определиш кои твои навици и убеждения ти пречат да се храниш осъзнато; да откриеш механизмите затова как да се откажеш от старите си и неработещи навици и да ги замениш с нови; да създадеш нова връзка със собственото тяло и с храната, при която храненето да ти носи здраве, енергия, удоволствие и наслада!

Всичко това е напълно възможно и ще го постигнете, ако неотклонно вървите по пътя на себепознанието, любовта към себе си и желанието да се чувствате и изглеждате добре. С новата ми програма “Изкуството на хранене” ви предлагам възможност да съкратите този път и да извървите по-бързо разстоянието до точка Ж. на интуитивен стил на хранене. Имате още 3 седмици, за да се запишете в програмата, а повече за нея може да прочетете тук. Ако пък нямате възможност да участвате в програмата сега, продължавайте да следите сайта и фейсбук страницата ми за нови публикации и за безплатните уебинари по темата.

А сега в коментарите отдолу ще се радвам да споделите открихте ли какъв е вашия стил на хранене и изненада ли ви това?

Убедена съм, че много от вас ще побързат да отговорят, че храносмилането започва в устата, където с помощта на зъбите раздробяваме храната. Други ще допълнят, че освен механичното, в устата се извършва и химично разграждане на въглехидратите до по- прости захари от ензима амилаза, съдържащ се в слюнката.

И, разбира се, ще сте прави, но не напълно! Защото храносмилането започва една стъпка по-рано, още преди да сте поставили храната в устата си! А първият орган на храносмилането е…мозъкът!

Нека да обясня! Мозъкът е час от т.нар цефалична фаза на храносмилането. В момента, в който до мозъка стигне информация за храна (чрез мислите, зрението, слуха или обонянието ни), той започва да подготвя храносмилателния тракт за разграждането и усвояването на тази храна. Мозъкът изпраща сигнали до храносмилателния тракт и по този начин стартира слюнкоотделяне, синтез на стомашна киселина, на панкреатични и чревни ензими. Тялото е готово да приеме храната и да започне същинската част на храносмилането. За да се уверите че е така, представете си един едър, сочен, ярко жълт лимон. Представете си как го разрязвате на две, отрязвате дебело кръгло парче, поставяте го в устата си и започвате да дъвчете. Бих се обзаложила, че в този момент устата ви вече е пълна със слюнка. А пред вас дори няма лимон!

lemon

Цефаличната фаза на храносмилането е от ключово значение. Тя гарантира, че същинското храносмилане ще се случи ефективно, а именно, че тялото ще синтезира достатъчно количество от необходимите му езними и стомашни сокове, за да разгради и усвои пълноценно приетата храна.

Ако преди и по време на хранене мозъкът ни е ангажиран с друга дейност и е фокусиран в посока, различна от храненето, цефаличната фаза на храносмилането не протича. Това на практика означава, че синтезът на храносмилателни сокове и ензими не се осъществява пълноценно, храната ни не се разгражда ефективно и ценните хранителни елементи не достигат до клетките. На практика може да ядете най-чистата, полезна и подходяща за вашия организъм храна и да усвоите едва 20-30% от веществата в нея!

Редица научни опити и проучвания неопровержимо потвърждават горния факт. В един такъв опит група участници изпиват в спокойна обстановка чаша специално разработен за целта коктейл от минерали. С помощта на модерни технологии учените замерват каква част от минералите са усвоили участниците. При повечето от тях стойностите са между 95 и 100%. Малко по-късно същите участници са поканени да изпият същия минерален коктейл, но този път до всеки участник стоят двама души и едновременно му говорят различни неща, имитирайки състоянието multi-tasking. След повторното замерване се оказва, че усвояемостта на втория коктейл е 25%-30%.

Много често в основата на различни храносмилателни проблеми – от възпалени черва, язва и гастрит, до хроничен дефицит на хранителни вещества и постоянно чувство на глад, (породен от същия този дефицит), е нарушената цефалична фаза на храносмилането или иначе казано храненето в условия на стрес!

Макар хроничният ниско-честотен стрес да е обичайна и неизбежна част от ежедневието ни днес, съществуват редица механизми, които, прилагани съзнателно, могат да гарантират ефективно протичане на цефаличната фаза на храносмилането и съответно по-пълноценното разграждане и усвояване на храната, която консумираме.

Предлагам ви да опитате 3 такива механизма и да ги превърнете в обичайна и неизменна част от рутината си на хранене. Не само че по този начин ще си гарантирате по-добро храносмилане, но също така ще увеличите удоволствието и насладата от храненето си. Не се учудвайте, ако прилагайки тези механизми, неусетно отслабнете с няколко килограма без да променяте хранителния си режим! Защото когато пълноценно усвояваме храната си, ние се нуждаем от много по-малко количество от нея!

А ето кои са и 3-те техники:

• Подгответе се умствено за храната си – отделете 2-3 минути преди да започнете да се храните, за да се настроите. Помислете си какъв е пътят, който е извървяла храната до вас. Благодарете умствено на природата, която е осигурила тази храна, за да нахрани тялото ви и да ви даде енергия. Благодарете за изобилието в живота и в чинията ви. Не е необходимо да сте религиозни, за да направите това. Настройването на вибрацията на благодарността е най-добрият механизъм за снижаване на стреса и оттам за активиране на цефаличната фаза на храносмилането. Използвайте го!
• Когато се храните, хранете се – в смисъл правете само и единствено това! Отстранете всички стимули и дразнители; изключете телевизора, намалете звука на телефона, уверете си, че не поглеждате в компютъра. Фокусирайте се само и изцяло върху храната си. Ако споделяте храненето си с приятна компания, това е напълно ок, но всичко останало като служебни разговори, гледане на филми и новини, четене, преглеждане на имейли и т.н. оставете за времето след като приключите с храненето!
• Използвайте всичките си сетива, за да се насладите на храната си! Разгледайте внимателно какво има в чинията ви – цветовете, формите, отделните елементи. Вдъхнете ароматите. Помислете за какво ви напомнят, с какво ги свързвате. Изберете си нещо и вместо с вилицата, го вземете с пръсти. Усетете допира на храната до кожата ви. Проверете какво е усещането. Каква е текстурата на парчето храна – гладка, грапава, мека; каква е температурата му. А после го поставете в устата си; затворете очи и бавно го изследвайте с език. Първата хапка от всяка храна е най-интензивна. След втората- третата вкусовите рецептори се насищат и вече не усещаме толкова ярко вкуса. Затова никога не пропускайте възможността да се насладите пълноценно на първата хапка.

Храненето може да бъде като правенето на любов – красиво, чувствено, докосващо всички сетива, даряващо удоволствие и наслада. Но може да бъде и точно обратното – бързо, кратко, автоматизирано, предизвикващо чувство на гузност и вина. Вие избирате!

Ако темата ви е интересна и искате да научите повече, подготвям няколко различни събития, на които ще споделя повече за осъзнатото хранене, емоциите, навиците и как всичко това влияе на здравето ни:

• 24 октомври – участие във фестивала “Свободата да бъдеш” с лекция на тема ” Дзен хранене или как храненето да носи здраве и наслада” – вижте повече информация тук
• 27 октомври – безплатен уебинар на тема “Как се хранят щастливите и здрави хора” – очаквайте до няколко дни час и линк за регистрация
• 6 – 28 ноември – програма “Изкуството на хранене“ – за тези, които са готови да се потопят наистина на дълбоко, да научат повече за самите себе си и личните си ограничаващи модели спрямо храненето, да ги преодолеят и да изградят трайни нови навици по отношение на осъзнатото хранене , е тази 3-седмична програма през ноември. Научете повече за нея тук

Ние хората преживяваме света около нас посредством 5-те си сетива – зрение, слух, обоняние, вкус и допир. Всичките те участват при храненето, но най-активна роля имат вкусът и обонянието. И ако човешкото обоняние може да долови средно 40,000 различни аромата, то основните вкусове, които различаваме са само пет.

Всъщност до неотдавна западната наука считаше, че основните вкусове са четири – солено, сладко, кисело и горчиво. Според Аюрведа, индийското учение за храната и здравето, към тези 4 се добавят лютиво и стипчиво. През 1985 г западните учени признават съществуването на 5-ти основен вкус, носещ името умами, както и факта, че по езика ни има специални рецептори, разграничаващи този вкус.

Тази година излязоха публикации, че вече съществуват научни доказателства за съществуването и на 6-ти основен вкус с трудното за произнасяне име oleogustus или вкусът на мазнината, който улавяме, ако изпием например глътка чист зехтин. Наличието на 6-ти вкус обаче все още е въпрос на дискусии.

А днес ми се иска да поговорим повече за 5-я вкус и неговото значение.

И така, какво е умами?

Умами е японска дума, която означава вкусен. Не се заблуждавайте обаче, че умами е вкус, характерен само за японската или източната кухня. Той се среща и в много други характерни и добре познати ни храни като готвено месо, отлежало сирене, гъби, домати, сушени меса, костни бульони, рибен сос и други. Въпреки че умами е близък до соления вкус, той се улавя от съвсем различни вкусови рецептори. Например ако направим паста със сос болонезе и отгоре поръсим сол – това е солено; ако обаче настържем пармезан – това е умами.

Още в преди 3 хиляди години вкусът умами бил познат на древните гърци и римляни, които овкусявали храната си с с ферментирал рибен сос. През 20-те години на 19-и век едно от големите имена във френската кулинария, шеф-готвача Jean Anthelme Brillat-Savarin, написал в книгата си, че костните бульони и богатите месни ястия съдържат съставка, която им придава специфичен вкус и вероятно учените от бъдещето, ще открият този вкус.

Така и станало! Близо век по-късно японският химик професор Kikunae Ikeda, успял да изолира в лабораторията си веществото, което придава специфичен вкус на традиционната японска супа от водорасли комбу. Оказало се, че това е глутамат! А проф. Икеда нарекъл вкусът умами и така е известен той и до днес.

Преди да продължим нататък, искам да поясня, че глутамат е вид аминокиселина, която като всички останали аминокиселини е съставна част на протеините. Нещо повече, глутаматът е най-изобилната аминокиселина в човешкото тяло, а също и основен невротрансмитър в мозъка (химично съединение, което пренася сигнали между нервните клетки).

С други думи глутаматът е нещо като стимулант за мозъка, а както добре знаем, никой стимулант в големи количества не е добър за тялото! Познатият на всички ви моносодиев глутамат или натриев глутамат – основна съставка в различни бульони и фиксове за готвене е сол на глутамата и въздейства на същите рецептори, както същинския глутатамат. С тази разлика, че е синтетичен и концентрацията при нея е много по-голяма, а оттам й ефектът й върху здравето. Но повече затова след малко!

Сега да се върнем към проф. Икеда и откритието на вкуса умами. Други учени продължили труда му и открили, че някои храни съдържат нуклеотиди (молекули, които формират базовата структура на ДНК), които многократно усилват вкуса умами и правят храната още по-апетитна. Такива храни са например са гъбите и зрелите сирена. Един обикновен доматен сос е умами, но ако към него прибавим гъби и пармезан, вкусът многократно се засилва. Друг пример за синергичен умами вкус е прочутата френска рецепта Coq Au Vin или петел във вино.

Какво е значението на умами

Фактът, че имаме вкусови рецептори, които специално да разпознават умами, е знак, че храните с този вкус са добри за нас. Вкусовите ни рецептори са сложен механизъм, чрез който природата ни сигнализира кое е полезно за нас и кое не. Всички хора реагират позитивно на сладко, защото сладките храни са въглехидрати т.е. основен източник на енергия. За пещерените хора подобни храни са гарантирали оцеляване и вкусът им естествено е въздействал позитивно. Друг е въпросът, че в днешно време сладките храни са навсякъде около нас и понякога ни се иска да не бяха толкова привлекателни за небцето!

Друг вкус, на който реагираме позитивно е соленият, защото солените храни съдържат важни минерали, които поддържат електролитния ни баланс. Двата вкуса, на които реагираме негативно (поне като деца) са кисело и горчиво. За пещерните хора тези два вкуса са били сигнал, че храната, на която са попаднали, може да е отровна, незряла или развалена. Като възрастни, повечето от нас се научават да харесват горчивия и соления вкус в малки количества, което увеличава интензитета и удоволствието от други вкусове и аромати.

Според мнозина учени ние, хората, сме развили сензорни възприятия за вкуса умами, защото той подсказва наличието на протеин. Храните с най-силно изразен умами вкус са храни, в които протеините са разградени до лесно усвоими амино киселини чрез ферментиране, зреене или топлинна обработка – все процеси, които водят до предварително разграждане на храната и улесняват усвояването й. С други думи, храните с вкус умами ни осигуряват директно градивни амино-киселини, които при малките деца подпомагат растежа, а при възрастните – обновителните процеси в организма!

Нещо повече! Протеините, са единствените макронютриенти, с които не преяждаме. Можем да прекалим със сладките неща (т.е. с въглехидратите), както и с мазнините, но не и с протеините, защото протеиновото хранене най-бързо задоволява апетита и създава усещане за ситост. Неслучайно едни от най-ефектните диети за отслабване, (ако изобщо съществува ефектна диета!) са протеиновите.

Потвърждение на горния факт, е че вкусът умами в човешката кърма е 10 пъти по-силен от този в кравето мляко. Ето защо бебетата се засищат по-лесно с кърма и не приемат толкова количество мляко, както бебета, хранени с адаптирано мляко.

В резюме, вкусът умами е полезен за нас, особено ако искаме да контролираме теглото си и да предоставяме на тялото си ценни и лесно усвоими протеини. Полезните храни с естествен вкус умами са на първо място костните бульони, които може да добавяте към различни ястия, а също така различни водорасли, гъби шейтаке, ферментирал (не-ГМО!) соев сос и тамари сос, зрели сирена като пармезан (ако толерирате млечни продукти), зрели домати, броколи, орехи и зелен грах.

И ако наблегнах на естествен вкус умами, това е защото съществува и изкуствен! И това не е нищо друго освен познатият на всички ви натриев глутамат, или съставката която се използва във всички готови булюнчета, инстантни супи, фиксове, пикантни, готови пакетирани храни, храни от заведения за бързо хранене, готови салатени дресинги, евтин соев сос и т.н. Схванахте идеята!

Какво е моносодиев глутамат (МСГ) и защо да го избягвате?

Веднага след като професор Икеда открил вкуса, който назовал умами, японски учени използвали патента му, за да създадат химично съединение, което щяло да промени храната по-целия свят: МСГ. Американските вериги за бързо хранене започнали да го използват щедро още през 30-те и 40-те години на миналия век, за да направят храните си по-апетитни, да засилят апетита и да накарат потребителите да ядат повече.

И тук идва големият парадокс, защото както написах по-горе, умами-храните създават усещане за ситост. Но сега ще добавя, че преди това тези храни увеличават апетита! И тъй като сигналът за ситост пътува до мозъка приблизитлено 20 минути, а никой не яде бургер цели 20 минути, по-верояно е веднага след първия да си поръча и втори!

Комании като Nestlе и Kelogg бързо възприели идеята и започнали да добавят обилни количества глутамат към продуктите си, за да повишат печалбите си. Всъщност професионалните готвачи жаргонно наричат МСГ “кулинарен кокаин“, защото тази субстанция маскира вкуса на нискокачествената и лошо приготвена храна и изкуствено повишава апетита.

Проблемът с МСГ обаче далеч не е само в преяждането! Синтетичният умами вкус има и редица други недостатъци. Въпреки че научните изследвания затова как МСГ влие на здравето ни са противоречиви и учените продължават да спорят относно вредите му, такива безспорно има! Лабораторни тестове с плъхове доказват, че МСГ може да увреди мозъка, да предизвика мозъчни лезии, неврологични разтройства, мигрени, главоболия, дефицит на внимание, хиперактивност, Алцхаймер и затлъстяване. Особено чувствителни към МСГ са децата, при които кръвно-мозъчната бариера все още не е стабилна, което на свой ред далеч не пречи на производителите да добавят глутамат към детски храни или храни, предназначени за семейството (“Добра храна, добър живот” – усмихната мама приготвя МСГ “Малки тайни” на Nestle.)

И така, докато учените продължават удобно да проучват въпроса за вредите от МСГ с години, а хранителните компании също толкова удобно да печелят от него, моят съвет към вас е да консумрате храни, богати на естествен умами вкус и да се стараете да избягвате (и да не допускате децата ви да консумират ) МСГ храни!

Бъдете внимателни към скритите източници на МСГ. В опаковките на продуктите може да го срещнете като monosodium glutamate, monopotassium glutamate, yeast extract, всичко което съдържа думата “hydrolyzed” като hydrolyzed protein, calcium caseinate, gelatin (детски гумени мечета!) autolyzed yeast, textured protein, carrageenan и други.

***
За финал, напомням ви какви са предстоящите събития, на които можем да се срещнем и където ще продължим темата за храните и вкусовете:

• 24 октомври – участие във фестивала “Свободата да бъдеш” с лекция на тема ” Дзен хранене или как храненето да носи здраве и наслада” – вижте повече информация тук
• 27 октомври – безплатен уебинар на тема “Как се хранят щастливите и здрави хора” – очаквайте скоро час и линк за регистрация
• 6 – 28 ноември – програма “Изкуството на хранене“ – за тези, които са готови да се потопят наистина на дълбоко, защото там ще научите много повече за вкусовете, ароматите, възприятията, собствените си убеждения и ограничващи модели, ще трансформирате начина си на хранене и ще разберете как да извличате максимална полза и наслада от храната. Научете повече за нея тук