Всеки родител знае как изглежда тръгването на път с деца. Започва с едни дълги списъци какво е нужно да вземеш. Минава през няколко-дневно сортиране и подготвяне на багажа, смяна на малкия куфар с по-голям, преглеждане и добавяне на неща в списъка. В деня на пътуването обезателно ставаш рано, за да приготвиш всичко и да “тръгнем навреме”.
Обличаш детето, правиш му закуска и оглеждаш за последно готовите куфари. След това влизаш в банята, а междувременно детето вади част от подредените в куфара неща и ги крие грижливо под дивана, откъдето отново по списък ги събираш и прибираш в куфара. Този път го затваряш. За по-сигурно може и да го заключиш. Точно тогава обаче виждаш, че малкото човече е намазало остатъка от закуската по блузата си и по пода, а всички останали дрешки за преобличане са прибрани в куфара. В заключения куфар! На дъното на заключения куфар!
Преобличаш детето, почистваш пода, вдигаш телефона на майка си, за да й обясниш, че всичко е наред и да маааалко закъснявате, успяваш да си сложиш парфюм, да не се скараш с мъжа си, да не се разревеш заедно с детето (това не е задължително!)…и накрая тръгвате! Подготовката за пътуване – онова, което преди детето е било късометражен филм (в нашия случай по-скоро рекламен блок), сега се превръща в сапунена опера!
Всъщност въпреки цялата шантава щуротия по събирането на багаж, аз обичам да пътувам! И го правя често. И онова, което никога не пропускам да взема е храна за из път. Защото след цялата подготовка, всички сме толкова изморени, че 20 минути след като сме видели табелата за края на града, вече сме гладни.
Ако пътувате с деца, този сценарий ви е добре познат! И ако не сте подготвени, единствената ви опция е да спрете в някоя крайпътна бензиностанция и да предложите на децата мазна баничка, вафла и ли друг хранителен компромис. Не че те с радост не биха приели, и не че ако ви се случва от време на време е голям проблем, но много по-добре би било, ако подготвяйки пътуването, сте отделили малко време да помислите за храна за из път! Особено, ако ви предстои по-дълго пътуване, каквито са летните пътувания до морето.
Една хладилна чанта е добра инвестиция за всяко семейство. В нея място могат да намерят кутия с нарязани на пръчици моркови и краставица, бурканче с тахан, песто или хумус за овкусяване на зеленчуците, кутия с плодове, 2-3 домашни сандвича, бутилка домашен сок и в идеалния случай домашни солени бисквити (крекери). Този тип крекери са изключително подходящи за пътуване, защото могат да се хапват в колата – и ако на децата им става лошо, ще облекчат значително симптомите. Самите крекери можете да приготвите няколко дни преди пътуването, защото те издържат до седмица в плътно затворена кутия.
Други удобни за хапване на път са мъфините без брашно, сварени яйца, леко запечени на сух тиган бадеми, овкусени с хималайска сол, ябълки, банани, грозде или протеинови палачинки.
Сега ви оставям с рецептата за солени крекери и отивам да правя списък, защото през уикенда ми предстои пътуване с дете!
Хрупкави солени бисквитки (крекери)
Продукти :
- 1 чаша брашно от елда (или друго безглутеново брашно)
- 1/2 чаша суров слънчоглед
- 1/2чаша сурово тиквено семе
- 1/2 чаша белен сусам
- 1/4 чаша ленено семе
- 1/4 чаша зехтин
- 1 1/4 чаша вода
- 1 ч.л. морска сол
- 1 с.л. мед, разтворен в 2-3 с.л. вода
Приготвяне:
В дълбока купа смесете всички семена и отделете 1 шепа за по-късно. Към купата добавете брашното и солта и разбъркайте.
Смесете зехтина с водата и добавете към сухите съставки. Разбъркайте до получаване на гъста смес.
Застелете широка тава с хартия за печене. Изсипете сместа и с помощта на шпатула разстелете на много тънък пласт – около 0,5 см.
Печете в предварително загрята фурна на 150 С около 25 минути. Извадете тавата и нарежете блата на квадрати. Намажете го с разтворения във вода мед и поръсете с предварително заделените семена.
Върнете крекерите във фурната и печете още половин час, докато станат хрупкави. След като изстинат, съхранявайте в плътно затворена кутия.